Ледена тръпка премина през гръбнака на отец Чирило. Този странен човек говореше, сякаш имаше пред себе си страниците на „Последните дни на Бог на земята“ и можеше да ги цитира по памет.
— Изненадва ли ви, че знам за съществуването на Неб Сен, отче Чирило?
— Не, не — каза той, клатейки глава, като се опитваше да прикрие смайването си. — Истината е, че си мислех колко необичаен парадокс е това, че жрецът е пазел тайната на възкресението и въпреки това е умрял. Не мислите ли?
— Не е парадокс за тези, които разбират същността на египетското учение.
Чирило, който все още се възстановяваше от изгарянията, поразили тялото му, беше разговарял с Балазан и преди, но никога по този начин. През изминалите дни, винаги по залез-слънце, старецът с безизразното лице се бе доближавал до постелята му, за да се осведоми за здравословното му състояние. Всъщност имаше чувството, че мехлемите, с които го бяха мазали бедуините, и отварите, които го караха да пие, го бяха държали изкуствено упоен до този момент и че обедното посещение на Балазан не беше само от учтивост.
— Същността на учението? Какво точно имате предвид, Балазан?
— Че за тези, които са посветени в тайната, възкресението е състояние на ума, което настъпва приживе. Възкръсват онези, които открият, че човекът в същността си е безсмъртен. Че загубата на тялото е само следващата стъпка в учението на душата. Възкресението, скъпи приятелю, е само промяна на съзнанието…
— Нищо друго?
— За повечето е така. Въпреки това, има един особен род хора, които успели да овладеят временно смъртта, открили как да я отбягват или да се завръщат от нея с нови сили. Йешуа е бил един от тях. Неб Сен го разбрал още щом го видял и затова поискал позволение от родителите му да го обучи в тайната на живота, с която са били удостоени някои царе на Египет. В продължение на няколко дни върховният жрец на Хелиополис го хранел и подготвял за посвещението му. Научил го, че всички човеци имаме както смъртна, така и вечна същност. Че последната е съставена от ба, сиреч душата, и ка, астралното тяло — вътрешно създание, което е способно да напуска видимото ни същество и е съставено от чиста енергия. Ако бъде добре обучено, ка може да се контролира и да се изпраща навсякъде по желание. Дори в царството на мъртвите. Това научил младият Йешуа.
Чирило не отговори.
— Помните ли възкръсването на Лазар?
— Разбира се — потвърди старият копт, който не преставаше да се удивлява на познанията на бедуина върху християнските традиции. — Умрял много млад във Витания и Исус го вдигнал от гроба със заповедта „Излез вън“.
— Наистина, Лазар бил мъртъв от четири дни, когато Йешуа го възкресил. Евреите и египтяните знаем, че на четвъртия ден ба се отделя окончателно от тялото и ка залинява и умира завинаги. И така Йешуа, вече посветен от Неб Сен, знаел как да изпрати собственото си ка да преговаря с това на Лазар и ка, признавайки върховенството на Исус, се подчинило на заповедите на вашия Месия и върнало в тялото на мъртвеца диханието на живота.
— А вие, Балазан, също ли владеете това умение?
Имамът кимна пред потресения поглед на Чирило.
— Днес — прибави той — ще се научите да го правите и вие. Ако Елиас Буктур изпълни това, което му е възложено, всичко ще е готово за посвещаването на новия Озирис в тайната на живота.
— Елиас Буктур? — Гласът на брат Чирило леко потрепери. — Имате предвид племенника на генерал Тадрус? Коптския преводач, когото французите наеха още с пристигането си в Египет?
— Буктур ще ни доведе Наполеон — каза Балазан убедено. — Ако той е избраникът, ще бъде подложен на божествен съд, който ще определи чистотата на душата му. Ако го премине, безсмъртната му част — ба, ще бъде допусната до тайните на вечния живот и ще ги предаде на тялото му.
— И какво ще стане след това?
— Никой не знае. Церемонията, която ще се проведе в Голямата пирамида, не гарантира безсмъртието на тялото му, а само на паметта и на съдбата му.
— А Исус? Какво е станало с Исус? Той поне е преминал всички тези изпитания…
— Ако сте чели внимателно вашата Библия, след като Йешуа е възкръснал измежду мъртвите, в началото не е бил разпознат от учениците си. Рави е трябвало отново да се яви пред най-близките си, тъй като видът му не бил съвсем същият. Това, което се е появило пред неговите ученици, било сияещото му енергийно тяло, неговото ка.
— И това ли ще се случи с Наполеон?