— Може би. Затова ще сме там, за да го установим.
Чирило се разтревожи.
— Там? Къде?
— Вече ви казах — в Царската камера на Голямата пирамида.
— И как ще стигнем дотам? Аз съм обездвижен, изтощен и със схванат гръб, а вие сте със скован от артрита крак. Никога няма да успеем да влезем в тесните коридори на тази каменна грамада.
— Телата ни не, Чирило. Но нашите ка — да.
28.
Никога не беше виждал толкова красива жена.
Щом се съблече, ароматът на лотос, с който бе пропита кожата й, облъхна и изпълни цялата стая и накара всичко в корсиканеца да потръпне. Надия, без да забелязва бурята, която предизвикваше, изглеждаше потопена в дълбок екстаз. От момента, в който вратата на покоите на Бонапарт се затвори и двамата останаха сами, инициативата беше нейна. Достатъчно й бе да затвори силно очи, да вдиша дълбоко няколко пъти и отново да ги отвори, този път изпълнени с огън, какъвто корсиканецът не бе виждал в живота си. Генералът беше заинтригуван. Не беше обичайно жена — особено арабка, да е толкова освободена в присъствието на мъж, когото никога не е виждала.
А може би не беше така?
Корсиканецът наблюдаваше смаяно и без да мигне, как Надия се освобождава от дрехите си една след друга, докато изпълнява танц под недоловима музика. Гледаше я как отива боса до леглото му, изляга се и се протяга, за да му предложи без свян един рай от наслади, за които почти бе забравил след последната си битка. Тялото на нубийката беше съвършено: пищните й гърди придаваха обем на гъвкавия й мургав торс, който Наполеон си представи обгрижван от цял харем робини. Откъде се бе появило това създание? Как така никой не му беше разказал досега за нея?
Като обиграна одалиска Надия се извиваше върху завивката, докато го гледаше с очите си на кобра, от чийто поглед не можеше да избяга.
— Знаеш ли, че сексът е най-мощната и древна магия? — прошепна тя, докато разтуряше леглото с дългите си крака. Ясно беше, че не очаква отговор. — Действа като магнит. Ако полюсите му са на подходящо разстояние, силата, която се поражда, е огромна. Но ако се докоснат, цялото дотогавашно напрежение изчезва.
Наполеон беше удивен. Не разбираше какво иска да му каже нубийката, но това не го притесняваше. Усещаше куртката си излишна, а ризата му бе започнала да се пропива със студена пот. Знаеше, че трябва да направи или да каже нещо, ако не искаше да изгуби окончателно контрол над положението, и затова изрече първата свързана мисъл, която му дойде наум:
— Все още не си ми казала кой иска да ме предаде…
— Не съм.
— Нито какво знаеш за братството на „сините мъдреци“.
— Това също.
— Нито ми обясни защо си разтревожена за безопасността ми.
Надия отново поклати глава отрицателно.
— Не това е най-важното сега — отвърна Съвършената.
— Нима?
— Не, генерале. Това, което съм дошла да ти покажа, е по-мистично и по-важно от всичко. Днес е денят, в който най-сетне ще трябва да приемеш съдбата си и да й се отдадеш безрезервно.
— Съдбата ми?
Наполеон, който бе съблякъл военната си куртка, реши да премине към действие. Беше толкова опиянен от чувствените движения на жената, че почти не усещаше как върви право към нея.
— В древността, когато тази държава била управлявана от богове, хиляди години преди да се родят Юлий Цезар или Александър Велики и чужденците да започнат да ламтят за богатствата й, цариците се свързвали в брак само с богове. Това бил техният начин да създадат раса от мъже със синя кръв — полухора, полубожества, като по този начин лишавали по-висшите от най-ценния им дар — безсмъртието. Обаче — продължи красавицата — това отворило рана в сърцата на хората, която малцина успели да излекуват.
— Не знам за какво говориш.
— За разделянето на духа от материята, генерале. За това как е било създадено първото човешко същество, което е било разкъсано надве — и оттогава всеки от нас се стреми, съзнателно или не, на всяка цена да обедини тези две части.
— И кого го интересува това?
Наполеон бе приседнал край скута на Надия и наблюдаваше неприкрито безкрайната й красота. Съвършената бе махнала грижливо космите по цялото си тяло и се бе потопила в море от аромати, които, вдъхнати толкова отблизо, почти го караха да губи разсъдъка си. Но се въздържа да я докосне. Думите й свистяха покрай него като застрашителното съскане на змия.
— Би трябвало теб да те интересува, генерале — каза тя, с показалец, насочен към него. — В най-далечното минало на моя народ богинята Изида се съединила с бог Озирис, за да създадат нов цар на Египет, който да носи тези два полюса едновременно. Който да разбере, че материята и духът са част от единна същност. Странното е, че онзи свещен съюз, от който щял да се роди владетелят Хор, се осъществил, след като Озирис загинал от ръката на брат си Сет. Изида последвала душата му до царството на мъртвите, спасила я от мрака и направила така, че семето на Озирис да проникне в плътта й и да я оплоди.