— И какво се случило?
— Един след друг, всички изпробвали сандъка, но никой не се почувствал удобно в него. Последният, който легнал в него, бил Озирис, който незабавно разбрал, че саркофагът му е точно по мярка. В този момент Сет затворил ковчега, хвърлил го в Нил и удавил Озирис. Това е най-драматичният момент от нашето минало. За щастие Изида го намерила и го върнала към живота за първи път.
Корсиканецът започваше да разбира това, което се опитваше да му каже ка.
— Ти легна в същия този сандък, Бунабарт — продължи. Открил си как се нагажда към теб и също като Озирис си умрял в него.
Последното изречение го накара да се вцепени.
— Да, Наполеон Бонапарт. Умрял си — каза другото ка, което досега не се бе обаждало. — Престанал си да съществуваш, както се е случило и с Озирис. Сега си само енергийната същност на съществото, което беше преди. Как иначе би могъл да виждаш в тъмнината? Защо иначе би имал усещането, че се връщаш в миналото, и защо през последните часове премина през най-важните моменти от търсенето на вечния живот?
— Действително това се случва само на мъртвите…
— Мъртъв? — заекна корсиканецът, поклащайки глава. Вече съм мъртъв?
— Състоянието ти не би трябвало да те притеснява толкова, Наполеон. В края на краищата Създателят е дал на хората безсмъртна душа, която е истинската им същност. Това, което е умряло, е тялото ти.
Корсиканецът потрепери.
— Смъртта — каза второто ка — не е нищо повече от разделяне с износена обвивка. Тя ти е била дадена от Създателя, за да оцениш материята, която също е създадена от Него, но Той те е предопределил за по-висши начинания. Съдбата ти, както и тази на всички смъртни, е да се превърнеш в самия Бог. Ще се приобщиш към съзнание, голямо колкото Вселената и изпълнено с безкрайна мъдрост и любов.
— Много е рано! — възпротиви се Наполеон. — Защо трябва да умра толкова рано? Защо трябва да загубя самоличността си?
— Не трябва да умираш, Наполеон. Вече си умрял. Колкото до времето, то не съществува. Мираж е. Няма минало. Нито бъдеще. А настоящето просто не продължава. Не можеш да го задържиш. Защо ти е тогава да се вкопчваш в него? Защо се тревожиш дали е рано или не, след като времето, в състоянието на вечност, е ентелехия?63
Думите на двете ка — енергиите, които му говореха по този начин и които се бяха появили от нищото, го объркаха. Чувстваше се точно както преди да загуби съзнание в прегръдките на Надия: слаб и зависим от волята на неудържима и разрушителна сила.
— О, да, Надия — усмихна се призракът на Балазан, сякаш бе способен да чете мислите му. — Тя също помогна за затварянето на цикъла на Озирис.
— Моят цикъл на Озирис?
— Точно така. Подобно на Изида, вчера тя те накара да умреш и после те спаси от смъртта. И както е станало с богинята, Надия бе оплодена от семето ти.
— Оплодена?
Наполеон се сепна. Не си спомняше нищо. Ка се смили над него.
— Да. Ако решиш да не се завърнеш в света на живите, същността ти ще остане на земята благодарение на утробата на Надия-Изида. Този плод ще бъде като сокола Хор, син на Изида и Озирис, и съдбата му ще изпълни пророчеството, което магьосникът Джеди изрече за Хеопс: че само роденият от утробата на някоя Изида ще може да се докосне до скритото в тази пирамида ковчеже на Тот и ще разкрие на света тайната на вечния живот.
— „Ако реша да не се върна“? — Корсиканецът се усъмни. — Какво означава това? Нима имам избор?
— Мъртвецът, чиято душа е претеглена от Маат и обявена за чиста, който е търсил вечния живот безкористно, може да поеме, накъдето пожелае: да се върне в земята на живите или да се отправи към звездите, да се превърне в една от тях и да блести завинаги. Това казва нашата Книга на мъртвите.
Наполеон, който се чувстваше все по-лек и в мир със себе си, започваше да разбира, че той също е ка. Че тялото му е останало назад, а това е позволило на първичната му същност да излезе на бял свят и да вземе безспорно най-важното решение в цялото му съществуване.
— Значи аз съм този, който трябва да избере пътя си? — попита.
— Точно така.
— И кога трябва да избера?
— Сега — отговори второто привидение.
— В такъв случай… — Енергийното тяло на корсиканеца се разтърси, при което изпусна малки зелени искри около себе си. Опитваше се да печели време. — В такъв случай, мисля, че ще се върна към света на живите.
Двете ка го погледнаха изненадано.
— Значи решаваш да възкресиш плътта така, както преди теб са направили Озирис и Исус?
63
Термин, създаден от Аристотел, според който всяко нещо съдържа в себе си както своето крайно предназначение, така и собствения си край. — Б.пр.