Така в тезата на разделение на правата
мъжете и жените остават само два типа:
Мъжете биват богати и бедни. Жените се делят на красиви и грозни. В съчетанието на тези четири категории и в безбройните им нюанси процесът на „путкупване“ се романтизира, става красив и като че без него не може. Жената разбира, че я обичате като й купите романтичното КАКВОТОИДАЕ, само то да е изключително скъпо и функционално. А най-скъпото и функционално нещо, за което се сещам, е платинено биде със сифони от волфрам и молибден (ще ги намерите в Менделеевата таблица). Купете й го, и осъзнайте, че я „путкупвате“. А тя ползвайки го, също усеща че е путкупена, но ако изпитва и лека благодарност (и лека обич) — значи всичко е наред.
Просто тя е разбрала, че вие я обичате. А когато останете насаме с платиненото й биде (ще го намерите в банята) проронете една сълза за Изгубения Свят. Не този на Спилбърг и Артър Конан Дойл, а този на Гоген — там жените разбираха, че ги обичат по друг, по-различен начин.
По-романтично някак си. Честно и буквално. По гогенски… Защото жената без мъж е нищо, а мъжът без нея е сам.
13. Целуни момичетата! (отзад) — развод
репортаж писан с призовка на шията
Животът — това е един голям вентилатор.
Бракът — това е една голяма обществена тоалетна.
Развод е, когато лайното удари по вентилатора.
поради что се жените!
Някой се женят по любов. Някои от скука. Други — за да имат какво да чукат под ръка. Най-много хора се женят по технически причини, лоши презервативи и изпускане. Поради причината „няма как“ и пожеланието „дано да е за добро“. Много малко от изброените знаят какво правят. Правят нещо, което „ТАКАТРЯБВА“ и „КАТОВСИЧКИ“.
Свещената простота на събитието е, че си извикал всички знайни и незнайни войни от два велики рода, за да присъстват на твоето обвързване. Нищо друго! Бракосъчетанието е повод да видиш как изглеждат роднините за предпоследно — така или иначе ще ги видиш за последно и поотделно чак на погребенията им.
Хората, който пристъпват плахо прага на гражданското, са готови да издържат смешната церемония и най-вече са готови да изядат лайната на свещената институция брак. В същото време те знаят, че съществува обратното на „брак“. И обратното на „брак“ не е „свобода“. А „развод“.
на другата сутрин
разбираш, че нищо не се е променило — живееш с една жена както и преди, тя си е същата. Трудно свикваш, че непрекъснато трябва да е до тебе — досега си имал твоето си армейско „лично време“ — примерно да четеш с часове книги в тоалетната и да имаш специална лавица за тях, а от днес някой е махнал книгите и е поставил там балсамите си за коса (а те са повече от твойте книги). Опитваш се да четеш етикета на балсама за коса — не е същото. Окей, правиш компромис. Това е съвместен живот. Има обаче един компромис, който и двамата няма да направите, защото това е вашата същност и еманация като личности: проблемът е в това кой как стиска
тубата с пастата за зъби
Примерът воъбще не е смешен. Докато ти си миеш зъбите винаги стискаш тубата в юмрук и както ти падне, докато тя прилежно я навива отдолу нагоре с цел пълноценно използване и естетика на банята. Това е последното нещо, което би променил в себе си и е посегателство върху твоята лична свобода. Дори и да имаш добро желание, сутрин мислиш единствено за това дали ти се пикае или ти се чука. И адски се дразниш когато някой отдава такова огромно значение на някаква наистина шибана туба паста за зъби, купена защото с нея от шибаната реклама знаеш, че „няма кариеси“! Един ден, докато се взираш в току-що опиканата постелка пред тоалетната чиния (преди това нещо никога не е било там) разбираш, че
любовта си отива,