Лайното е ударило във вентилатора. Съдебните бумаги се пълнят със кирливи ризи, в който внимателно са увити говна, лични тайни, човешки дефекти и много желание за неразбирателство. Нито една от изредените по-горе женски причини не е истинска. Ако съдбните формулировки бяха верни, циганските, работническо-селските и калайджийските семейства щяха да излизат от гражданското и да влизат направо в 13 зала на съда. Но циганските семейства са трайни. И пълни с циганета.
жената се е променила
Никой не оспорва равенството между нея и мъжа й. Но ако ТЯ има нужда от повече внимание, той да не е от дърво. На днешния мъж като на никой друг мъж МУ се ще да го галят по главата, да му говорят на „цуцинка“, да го завиват, перат, почистват. Да МУ готвят и приспиват. Да ГО чукат и задоволяват. Да не ГО занимават с глупости. Да не МУ изневеряват (често). Да ГО смятат за велик и да пишат по стените със спрей: „Гошо е бог!“. Да не ГО оставят често сам на тъмно и топло, щото съвремения мъж се разваля от тъмното, топлото и самотата. Да ГО обичат, не защото е единствен, а защото е избран от НЕЯ. ТЯ си ГО е избрала такъв. И когато мъжът убие мамут или поне полска мишка, когато го (я) донесе в къщи и го (я) тръсне на масата — жената трябва да измисли песен за него и да я пее сутрин. Тихичко, защото „…Гошо обича да спи.“
Жените наистина са се променили.
свободата е малко в повече
На всички ни идва малко в повече. А би трябвало свободата да е екстрата, която да ни различава от немодерните общества по един хубав начин. Ще ни се да пробваме как изглежда бракът по друг начин. С друг човек. Бракът изненадва като казармата — все очакваш да е зле, ама па толкова зле не се търпи. Цял живот се опитваме да направим нещата добри. Когато човек е сам — е трудно да ги направи добри. Дори и да успее — все ще трябва да посвети добрите неща на някого. Реално първият брак създава илюзия, че нещата могат да бъдат и по-добри. Нека направим нещата по добри! Вече ги правим по-добри:
„…затова, путко заспала, събирай си парцалите и заминавай да го духаш в родния си град…“
„…_я не обиждай родния ми град бе нещастник… Хуй сплескан — по жалко копеле от тебе не е възможно да срещна…“_
и така нататък.
в този живот рядко се чувстваш добре
Личния ти развод не е най-страшното. Поне известно време си ебал с друго усещане за нещата. Страшното е, че това нещо разводът се случва все по често и все по близо до теб. Неприятно ежедневие и задължително събитие. Разводът ти прави впечатление чак когато разбереш, че най-добрия ти приятел се е развел. Не можеш да го повярваш — та той се ожени по най-драматичния и истински начин описан във венецуелските саги: взе жена, която беше правила аборт от друг мъж дни преди това.
Любовта би могла да победи дори и в най-тежките моменти от живота на човека. Обаче когато стане дума за брак и развод, забравете за любовта.
16. Просто защото е трудно цял живот да стоиш с лице към вентилатора. Житейски бури, социални поледици, финансов скреж — седи си човек в Обществения Хладилник и гледа как вентилатора му се върти. Ще му се на човек да се събере с някой, та дай Боже вентилатора да почне да духа топло — а то какво се получава. Дойде този някой, запретне, клекне и бам — лайното във вентилатора.
Не е хубаво така.
P.S. В статията са визирани измислени лица и събития.
Р.P.S. Единственото, което се отнася до жена ми е: да си ми върне вентилатора, дето го купих с първата заплата. м. к.
14. Кървав спорт (дефлорацията)
„Девствеността е лечима, стига да се открие навреме.“
Лято е, сезонът на дефлорациите, сезонът на ципокрилите. Сезонът на гордите мъже, които някои наричат Ловци на ципа. Това се невидимите полови скаути на свободна практика, джин-гиби-тата на т.нар. „първи път“. Това са мъжете (или предметите) стоящи на границата на момичешкото и женското. Това са те — армията на
дефлораторите — хетеросексуалните алтруисти.
Те са една особена порода мъже. Самотници, които жените помнят и люто мразят.Степни богатири, на които често им се налага от женската неразорана целина да създадат колхоз, в който има място и блага за всички.