Идваше един момент, господа, когато мъжът ставаше философ. Момент като Берлинска стена, Шенгенска завеса и Перде на Окото. Жените никога няма да могат да разберат колко е важно „да-ти-става“. Моментът, когато Господ си захлупва очите и не желае да помогне. Моментът, когато търсите твърд предмет. И след като го намерите, се чудите къде да го заврете. И за какво ви е. Може би — за да си го разбиете в главата.
Мъжът обаче е изобретателен. В паниката, във Великата Сексуална Паника, че „не-ти-става“, той измисля неща, който са вдъхновили Толстой да напише „Война и мир“. Аз лично измислих репликата — квинтесенция на половото лицемерие — репликата
„не ми го дигаш…“
Лъжата и безочието в това мъжко оправдание, признавам си, са чудовищни. Тя, красивата, женската, заради която си вил като животно в дебрите на Непознатите Желания — тя да не ти го вдигне?!! Изумително! Нея, която си се старал да впечатлиш с Голям си Мозък, Перфектното си Дефектно Телесложение, Актьорска Житейска Смелост и Малкия си, но Работлив Пенис — тя да не успее да ти го вдигне?! Точно тя?! Нали от нея преди малко в асансьора ти ставаше?!…
Невероятно и смешно, и грозно, и тъжно — Тя се чувства виновна. Не е успяла да ти го дигне. И когато тя се притесни съвсем и опитва нещо с уста, когато те напуши смях и кикот от „Вселенската драма на един увиснал хуй, за който вече не ти пука“ — време е да и кажеш Трите Истини. Една по една, бавно, без да обиждаш себе си:
Първата истина е, че Жените твърде рядко си поставят за задача да ти го вдигнат.
Втората истина е, че точно когато „не-ти-става“ най-много ти се ебе.
Третата истина е, че не можеш да уволниш своя Малък, както казахме Работлив, но излязъл в обедна почивка Пенис.
не плачете мъже — пенисът ви е невинен!
Тежката форма на сексуална шизофрения, когато мъжът и неговото продължение са на различно мнение, чувстват различно и действат по различен начин е съвсем нормална. Във века на Голямото Плюскане, Голямото Пиене, Голямото друсане и Голямото Чукане е нормално съзнанието и пенисът да са на различно мнение. Това е първото доказателство, че един мъж вече не мисли с оная си работа. Пък и че оная му работа вече не мисли за него.
Ако перифразираме идеологията, че проблема на давещите се е в ръцете на самите давещи се, то се оказва че проблемът на „не-ставащите“ е в ръцете на самите „не-ставащи“. Мъжете минават на режим, пият билки, пасат жълт кантарион, правят упражнения, стават йоги, набожни или просто стават идиоти само и само за да втвърдят Жезъла си. Правят това в абсолютна секретност, в тайнственост, като заклинание за по-добра реколта, молитва за дъжд и желание за сбъдната метеорологична прогноза. Познавам мъже, които преди всеки полов акт, излизат навън в сумрака, вадят от чантата с половите принадлежности череп (носят го между мазилата в преградката за протези) и го питат:
„О, мой бедни Йорик! Ще ми стане или няма да ми стане — това е въпросът?!“
Бедният Йорик обаче пак не става. Бедният Йорик има лично мнение. Ако Бедният Йорик можеше да говори щеше да изкрещи, че не е намерен на улицата. Че не може да се завира във всяка срещната полова кухина и че му е писнало да се самодоказвате чрез него.Познавам такива мъже.
Те просто
гледат на Пениса си като на Жена
— като на източник на нескончаеми удоволствия, на който винаги можеш да разчиташ. Той обаче се оказва Верен Посредник до едно време. Той не е обикновен политически последовател от хардлайнеров тип, който е готов да вдига митинги и шествия винаги когато имате нужда от него. Той е вашият Вери Импортант Пърсон, който е решил да ви порти здраво оттук нататък защото вече е разбрал, че Точно С Него вие искате да наебете всички — от всяка пичка до всяка мъничка тревичка.
И така, когато всичко е срещу вас, когато Ангелите ви отлитат, а вятърът от крилата им не духа по онзи начин, от който може „да-ви-стане“, когато сливовите полета полягат необрани, когато започнете да си спомняте с носталгия за онзи момент, в който се хваща трипер… Когато с ужас разберете, че оттук нататък триперът е приоритет на други хора на едно друго място и че на този свят сте сам срещу всички…
Срещу всички, в сексуалния тебеширен кръг, а всички други са извън него и заедно с Пениса ви гледат надолу и не искат да срещнат вашия поглед… Познавам тези погледи.
Е, тогава, господа, просто бръкнете в джоба на слиповете си и извадете
Хапчето! Хапчето! Хапчето!
Не, момичета, играта не е свършила! Кралят е мъртъв — да живее кралят! Досега единственото решение беше във Ваши ръце, във Вашето старание, във Вашата реплика „На всеки се случва…“