Ти обаче си чувствителен като нея, като Песоа и като Гог едновременно. И никога няма да й кажеш колко ти струва всичко това.
За да не превърнеш нейните мечти в това, в което вече са се превърнали твойте мечти.
Със сигурност ще го направи някой друг. Ти недей.
фаза 7 — светът
Светът е просто поредната неприятна ситуация. Излизаш от себе си, влизаш в света и ти се ще да не си сам. Тя е с тебе, обаче рядко иска да има нещо общо с теб, така както е във филма „Американско сватбено одеало“. Ти се държиш прилично в заведението, тя те пита какво ти е. Тебе ти става гот и зачакаш сервитьорките, тя ти вика „кво ти става?!“. Ти сваляш нейни приятелки, тя вика че това е само твой проблем. Окей, какво още не сме правили?! Аха — не сме се сбили с охраната!
Окей, сбиваш се с охраната. И знаете ли какво прави тя?! Тя е на тяхна страна! Тя твърди че количеството бой, употребено върху теб не е равностойно на непричинтото ти държане. Трябвало е още да те бият. тя ти казва: „Заслужил си си го (боят)!“
Ти си предаден, брат. Ти, който си готов да ръкопляскаш и да го изядеш, когато тя се изсере на масата, тебе те предадоха. Ти, който си очаквал топли думи и компреси, целувки по подутата ти уста като в wild at heart и песен за лека нощ, тебе те предадоха. Не е голяма работа, но все пак важно е как се чувстваш.
И това не е краят. Прибирате се като гръмоносни облаци в йоносферната си кошара и между вас прескачат болезнени волтови дъги. Тя си взима раничката тип „плюшена играчка“ и казва че не може да живее с такъв идиот. Това си го чувал често и не това е най-страшното. Най-страшното е че се опитваш да я спреш. Е точно в този момент, докато ти я спираш да не си отиде „от теб“, тя така те пребива с малките си юмручета, зъбки, ноктета и фини ритници, че синините по теб определено вече не са дело на момчетата от оная кръчма. Ти разбира се не смееш да я удариш. Защото ако я удариш тя наистина ще се махне или в по-добрия вариант — ти ще влезеш в затвора. Всъщност всички знаят много добре, че не я удраяш, защото много ще я заболи — това е единствената ти причина.
Е, това вече е краят. Сдобрявате се, обаче не се сдобрявате всъщност. На сутринта гледаш синьо-зеленото си тело и решаваш да се хвалиш пред приятели колко много са те били. Какво друго да измислиш?!
После преглеждаш щетите в твойта квартира и виждаш че една от пръчките-дъги на матрака е счупена.
Ето, в това се превръщат мечтите. В счупена дъга на матрака, който е бил ползван за тепих, не за чукане. Трябва ли да чакаш докато ти и тя счупите всички дъги на матрака от бой? Повтарям — от борба и ритници, не от чукане.
Не трябва. Защото никой човек не си представя мечтите си като изтърбушен и хлътнал матрак, под който се предполага че е изкопана дупка или пропаст направо? Защото никой не си представя една колекция от счупени по различен дъсчици, замислени като конструктивна част от матрак, който от своя страна е бил замислен като за чукане?
Твърде е тривиално, пък и твърде зловещо някак.
последна фаза
Мъжете рядко обичат жени. Истината е, че в каквото и да се превръщат мечтите, ако човек обича една жена, той винаги ще й се обади и ще й каже думата „липсваш“. Не „липсваш ми“, а „липсваш“. Мисля си днес, че е редно всеки мъж да го направи, нищо че мечтите на този свят винаги се превръщат в дяволзнаекакво и са си ебалипуткаталелина.
Иска ти се прсто да излезеш от репетиция и да разбереш в какво се превръщат мечтите — без да се отказваш от тях.
Това, честито! — отново са мечти.
софия 290999
culturevision:
24. Всичко живо е трева
Когато стане дума за пушене, се сещам за онзи 90-годишен дядо, на когото докторите казали да спре да пуши — щото иначе не му дават повече от няколко години. Дядото ги послушал, спрял отведнаж да пуши, затворил се у дома си, за да не го прилъже някой да запали, и след няколко седмици умрял. Докторите отново се събрали на консилиум и установили причина за смъртта — дядото умрял от Скука.
О, мари Хуано!
Ако човек е над 50 и няма много житейски опит, сигурно му се е случвало да мине покрай младежи и да му замирише остро сладникаво, да поклати глава и да се почуди: аджеба що за цигарети пушат тез млади хора. Друг път ги гледаш, че свиват цигарка или я пълнят, разбираш ли, отгоре, кат онези пушки със шомполите от едно време. Що за нрави си хортуват хората над 50 години и си припомнят как едно време се криели от акцизните, за да свият цигара от вестник… Повечето подминавати се правят, че въобще не знаят за какво става дума.