В нашата къща, където утилитарното е приведено до оцеляване, винаги е имало нужда от такива хора: различните и смелите, лудите и педерастите. Те така и са били наричани. В тази къща, където либертинажът е неизвестна дума, филистерията е на върха на общестевената пирамида, а епигоните гонят и ебат наред — лудият педераст, човекът играещ със нещата и словото от живота, а не с пишката си, ще ни потрябва.
Homo ludens, играещият човек ще се заиграва и подиграва с всичко и с всички. Освен с Истината. Обществото му е скъпо, но тя му е по-скъпа.
А Истината винаги ще бъде девствена и никой няма да има феодалното jus primae noctis (право на първата нощ) с нея.
Или на първи канал с нея.
И ще се радват на играта хората и ще се обичат като братя.
софия 210298
26. Суисайдска история
/напусни Лас Вегас!/
нужно ли е да си жив?
Кому е нужно? Направи си една кратка равносметка, ако не дай Боже утре се споминеш колко човека ще плачат за теб? Махни родителите, който и без това ти реват за това, че си жив не по техния начин и ще ти останат две-три носталгично устроени жени, с които си спал, но не си си спомнял и приживе. А като умреш няма да можеш да ги оцениш. Защото ще си мъртъв.
колко души ще те помнят?
Хората, които те познават по лице и характер не са повече от сто. След като се спомине човек като теб всички те са много изненадани, впечатлени и тъжни. Но няма защо да се лъжем — всички те адски се кефят, че не са твое място. Тиха радост обзема живите, когато разберат, че още не са между мъртвите.
Живите помнят мъртвия с това, че той не е между тях. Искреното им съжаление винаги е смесено с безпощадно желание да са живи и за теб. Всъщност ти,
сигурен ли си че си жив?
Защо мислиш така? Нужно ли е да спорим — нямаш поколение, не си посадил нито едно дърво, а строеж на къща не си виждал откакто престана да играеш на „фунийки“. Жените те напускат по много особен начин и отиват някъде другаде — където не ги срещаш никога. Ти си част от пълнежа на световното сладникаво съществуване. Бил си жив за 33 години общо само 2 /словом: две/ седмици. Там на морето с онази русата през 91-ва. Забравил си й името.
полезно ли е да продължаваш?
Убеден ли си, че ако продължаваш да живееш е по-добре, отколкото ако престанеш? Говоря за другите. Поне съседите ще могат да спят спокойно, когато тебе те няма — вече им е писнало от твоя Ник Кейв и саундтрака на „Матрицата“. Сигурен ли си, че ако осъществиш твойте големи надежди и мечти, ако се обезсмъртиш по твоя измислен начин няма да навредиш повече отколкото Херострат, Чингиз хан и Нерон взети заедно?
има ли смисъл?
След няколко милиарда години всичко това наоколо няма да го има. Хората, които изучаваме в учебниците ще са се бъхтали напразно. Тези които са писали книги ще са си омесили прахта с прахта на неграмотните. Великите пълководци, политици и прочие смели хора останали в историята няма да ги има, защото Историята ще е свършила. Моцарт не е трябвало да пише нищо /освен може би реквиема/. Айнщайн в известен смисъл вече не може да бъде безсмъртен. Леонардо да Винчи няма да съществува. Леонардо ди Каприо — също. Няма пред кого.
защо го правиш тогава?
Това, твоят живот е някъкъв Лас Вегас. Шарен, мизерен, пълен с изненади, нещастие и късмет, Вегас в който можеш да поиграеш. Разбира се, трябва и да платиш. Не знам дали съм прав, но след първите 33 години дори и във Вегас е скучно. Адска скука. Няма смисъл — искаш да опиташ нещо друго. Или по-скоро нищо вече не ти се ще да опиташ. Искаш да няма нищо. И това може да се уреди — все пак, във Вегас няма невъзможни неща.
Едно е сигурно — дошъл си във Вегас, за да умреш. Усещаш ли как няма да ти се размине?
напусни Лас Вегас!
Щом си толкова отворен и сигурен в твоето, моето и общото безсмислие — тръгни си. Ти си толкова силен и готин пич, който държи на думата си и няма да прави много опити да напусне това място. За теб това не е „израз на слабост“ и „бягство от живота“, както ще го нарекат нищите духом. За теб това е древната атинска „свободна смърт“. За теб това е върха на свободната воля и Последната Победа над Вселената, Бога, Обществото, Съществуването и Другите Хора — точно в този ред и никой не може да ти го оспори.
Честито! В планетарен мащаб ти си самоубиец N 150 000 за тази година (според American Association of Suicidology). Получаваш one way ticket за натам. Ти си едни от тези, които си отиват от този свят по собствено желание. На всеки 17 минути (пак според същата организация).