българския имидж се създава предимно от българи
имиджът на България е всъщност това, което тя представлява
Ако някой от нещата, които ще прочетете по-долу ви се сторят нормални и естествени, то тогава вие сте типични българи, които живеят в тоалетна и отдавна са престанали да забелязват кафявия цвят.
х + у = й
Т.нар „родина“ е имала много имидж-мейкъри през дългата си история. Крайният гео-политически резултат от имиджосването на т.нар. „родина“ е тотален анти- и негативен имидж. Както писа наскоро немски журналист „ако българия не съществуваше, никой нямаше да забележи…“ Защото имиджът на българия е нещо обратно на имиджа на мъртвеца. За мъртвеца се говори или добро, или нищо. За българия се говори или нищо, или лошо. Каламбурът е евтин, но ще ви стане скъп, тъжен и жестоко верен извън Калотина. Ние наистина сме като негрите от рекламата на Спрайт, които не се доверяват на имиджа. Те просто жадуват за Европа.
№
Имаме голям проблем с името на тази страна. Гръцките хронисти още със създаването на българската държава са се опитали да преставят българите като ужасни варвари, които нямали капка свян и култура. Древногръцките имидж-мейкъри на българия са ни създали най-неприятния проблем — излязло ни е име на простаци. Извън етимологията на думата „българи“ гърците са прикачили един етикет — при потъмняването на съгласната „б“ се получава онова, което не е трябвало да се случва в чисто имиджов план. Това е думата „вулгари“, която на гръцки, а оттам и в англо-саксонския свят по-късно означава само едно : „простак“. Ако не знаете, вече сте достатъчно големи да научите — вие живеете в една страна, чието име за другите нации звучи като „Простакия“.
(.)
За качествата на българина и красотата на българия са изписани тонове хартия. Истината обаче е много далеч. Българите, мислейки за себе си като за велика нация, приличат на дебилно болни хора, който не разбират какво лошо впечатление създават около себе си. Другият вид българи (те са едни и същи) пък с парадоксалния си национален нихилизъм и опит за културност създават още по-големи вреди. Защото ако в Германия решиш да се държиш културно — срещащ такава съпротива и подозрение, че тъкмо немеца да повярва в „различният българин“ и хоп, той не издържи и се насере. Пък и е много трудно на един български ядрен физик, да убеди немците че е истински ядрен физик, след като по RTL в същото време тече репортаж за други трима българи: крадец на кола, изобретател на ново гориво и есхуматорът на Чарлз Чаплин.
Така съвсем реално лошият имидж се разделя на два потока : имидж-ин, и имидж-аут. Първият имидж се създава у нас когато дойдат чужденци, вторият навън, когато излезе българин.
(…in…)
Какво се говори за нас от нас?!
Че хората в българия са трудолюбиви, интелигентни и гостоприемни. Че страната ни е красива. Че жените ни са красиви. Че мъжете ни са големи ебачи. Че имаме богата история. Красиво черноморие, Албена, Златни пясъци, плодове и зеленчуци, дързост и дива балканска красота, гордост и неразбираеми предразсъдъци.
Извадете си черните огнени балкански очи и си сложете за малко воднисто-сините англосаксонски зъркели, с които те ни наблюдават. Какво ще забележите? Лайна, лайна, лайна. И докъдето ти стига погледа — още малко лайна. Англо-саксонците обаче са учтиви копелета и когато са у нас — те обявяват тези лайна за екзотика. А като се приберат се превръщат в истинските имидж-мейкъри на българия от последния ден. Тези хора правят на прах всички илюзии, в които вече и ние не вярваме.
Примерно илюзията трудолюбив народ. Трудолюбиви варвари не съществуват. Ако българите бяха трудолюбиви, щяха поне да си окосят тревата в двора. Повечето българи ги мързи да се къпят поне един път в седмицата и най-вече ги мързи да си организират топла вода вътре в къщата си.
Гостоприемни хора. Гостоприемни ли са хората, които се хвалят, че пият вино от черепа на съседите си. Гостоприемни са, обаче никой не иска да замръква по тази географска ширина. Ако ви подслонят ще го направят с една малка презумпция, че и вие ще ги поканите в китната си къщурка в графство Есекс, на брега на Шортсбъри. Историята? Оу, юър хистъри е пълна с робства, национална инертност и предателства (както в историята на всеки друг народ). Националния дух въобще не съществува — съществува дефектно изроден индивидуален дух, който обича да се самонарича с нищо-незначещата дума „народ“. Нашата истинска българска история е представяна досега винаги като национална хистерия където се объркват кълчищата на имперското прото-самочувствие и конопа на робското ултра-съзнание.