Помислете малко за Теория на конспирацията в глобален музикален мащаб.
Знатете ли какво щеше да ви каже Мел Гибсън от филма „Теория на конспирацията“, ако го питате какво мисли за чалгата. Щеше да ви каже буквално следното:
Мел: Основна задача на масоните и евреите е с помоща на американците да изтикат славянското влияние отвъд проливите. По този повод се водят малки регионални войни и се създават невзрачни муслимански държави, които са част от огромен замисъл: да се създаде ислямска музикална дъга по веригата Босна, Черна гора, Албания, Косово, Тетово, Македония, Родопи, Кърджалийски анклав, Странджа Сакар, Делиорман барабар с Варна. Така гърците ще бъдат изолирани от православието по суша, а ислямът отново ще вижда Виена с просто око и ще може да смущава виенските валсове с гласа на мюезина. Руските романси и интереси се отдалечават със стотици километри, а Шер, Рики Мартин и Дженифър Лопес ще се слушат само от Евгени Минчев и благоверния му испански посланик.
И ако в този план сърбите вече са победени по най-тежкия начин (забелязахте ли че те воюваха срещу американските ракети предиммно с рокендрол! това трябва да ви говори много) и половината дъга е готова, то с втората част от тази ислямска музикална дъга няма проблем. Неусетно и почти българите сами както винаги пускат ВЕФ-а и му нагласят станциите на ориенталска вълна. Защо така се получава при вас, не мога да ви кажа, защото ме гонят тайните музикални служби на ложата на софийските таксиметрови шофьори… Изчезвам, не си ме виждал!…
Ето това щеше да каже Мел Гибсън по въпроса за теорията на музикалната конспирация и щеше да емигрира. Налудничаво е, нали?
Трудно е да повярва, човек… Чак пък толкоз…
ЧАЛГА Е! ( когато Господ избира най-неподходящите хора за своите намерения)
Има една страна, която си няма собствено име. Тя си търси името и звученето, затова засега ние ще я наречем условно Чалгария. От нея да се излезе е трудно, а да останеш в нея също не е лесно. Тя е населена от обслужващ персонал и е пълна с екзотика. Хората са тъжни и мръсни, обаче са дебели и добри. В тази страна Господ винаги избира най-неподходящите хора за своите намерения.
Казаха ми преди дни, че в Чалгария чалгата е народна музика. Ще повярвам в това само когато панелните блокове в Студентския град се пръснат на парчета като във филм на Пинк Флойд, по улиците му потекат реки от кръв и сперма, от небето потече огън, жупел, сироп и карамелизирана захар и сам Иисус Христос слезе по анцуг на Земята, щракайки с пръсти и кършейки кръст. През това време небесните ангели със зурни ще му свирят парчето „Кючек му е майката, гюбек му е таткото, добро е детето…“
Дали Господ ще гледа всичко това отгоре тих и невъзмутим?
31. Театърът — гласовете не чувам
притчи от книгата „Ще ви чакам да умрете!“
за Питър Шафър и театъра
Ако Питър Шафър беше бъ лгарски автор, то неговата пиеса „Еквус“ щеше да изглежда така:
Двама български красиви млади театрали се съблекли и решили да се чукат. Обаче все нещо не ставало, защото докато театралите били голи и се опитвали да се чукат — тях непрекъснато ги наблюдавали едни коне от Министрество на културата. Наблюдавали ги и пръхтели недоволно докато красивите млади театрали остарели и започнали за нищо да не стават. Така театралите умрели преди конете от Министерство на културата да умрат. И това е цялата история с две думи.
За щастие Питър Шафър е английски автор. Ако четете докрая ще разберете какво става с конете, които пръхтят и гледат когато двама в английска пиеса се опитват да се чукат.
След като ви дадох пример с английски автор (Питър Шафър), колкото и да ви е кофти ще ви дам пример с български автор — Недялко Йорданов. Съжалявам, това е.
за Недялко Йорданов и театъра
В известен смисъл в момента Българския Театър прилича на жената на Недялко Йорданов. Тя е възрастна, страшно гримирана, играе лошо и играе едни и същи неща. Тя се казва Ванечка и най-добре играе жена на Недялко Йорданов. В този смисъл Недялко Йорданов наистина е женен за театъра.
Притчата за него е проста като готварска рецепта — вземете две щипки интелектуалщина, една кофа опозиция /безцветна/, малко рими от типа „чичка-ръчичка, но никога пичка“, разбъркайте добре, прибавете струни от китара, три акорда на вкус и един Хайгашот. Този театър е нещо, което пълни залите — той не се различава от литературните четения, но се продава добре. Продава се добре не защото Йорданов е добър, а примерно защото Костов е лош. Това обаче не е Български Театър (БТ). Това е пост-социалистическия реализъм на Недялко. Той е пропит с тъга по все по-неставащия хуй, безотчетните банкети и патетиката на търсените рими: