Рими търсени
като театрални прими,
с които Недялко
никога няма да спи защото…
защо Ванечка?!
защото… така!
Довиждане, господин Йорданов, до след малко където сте положителен пример. След като дефинирахме какво не е БТ, редно е да постановим какво е БТ.
за Мариус, Морфов, Москов и театъра
Дали не обидих някого — тези имена случайно са заедно и са подредени по азбучен ред. Но театралната пирамида МММ е единственото, което си заслужава да се гледа и което ще остане в историята от постната епоха на театралната реформа. Страх ме е да ходя на техни работи защото тези тримата са и синя птица, и света троица, и златна паница за мен. И ме е страх за тях и недоверие ме тресе и пак вярвам в тях като разпнатия разбойник в Иисус. Сиреч и аз имам нещо общо — бях там и се настрадах.
Ако сте забелязали обаче никой от тях не се оплаква от нищо. Няма „Боже, защо ме изостави?“. Няма плач и липса на ангажименти. Как го правят тия хора?!
Само веднъж Морфов отбеляза, че поставя Шекспир, защото няма свестни български автори. Ебати, колко е прав Морфов, не можете да си представите колко е прав! И Мариус е прав — този човек непрекъснато поставя себе си, просто защото с друг автор със сигурност ще се преебе.
за авторите и театъра
Българските автори с единствено изключение светеца Радичков са задници. Те се опитват да кодират посланията си в реверанси към Бекет, Йонеско и Мрожек. Техните персонажи са неразбираеми идиоти, изметнали се шаблони и мухлясали човешки лайна, които не съществуват и следователно е невъзможно да се изиграят. Ако приемем че средният зрител в „интелектуално отношение“ е потомствен овчар, то българските автори са недосетливи препаратори на овце, които показват препарирана в интересна поза театрална овца. И после обидчиво се фръцкат, защото единствената реакция на потомствения овчар като види препарирана овца е да вдигне рамене. Добре че потомствените овчари си играят на сноби и се стараят да не обиждат много авторите. Трябва да наблюдавате лицето на публиката — тя се старае да разбере посланието с неистово усилие. Тя търси фабула, неква връзка да захване, някой цитат да я накара да се усмихне. Авторите пък неистово се нуждаят да си кодират посланието. И добре го правят защото най-добре се кодира това, което не носи смисъл.
Авторите, българските автори в българския театър се страхуват от публиката. Те никога не могат да напълнят НДК поне един път като Недялко Йорданов. В този смисъл Недялко е най-добрия български автор. Жалко, че не прави театър, а семейно-приятелско джамбуре с добре кодирани /и той!/ политически послания.
за актьорите и театъра
Въпреки ВИТИЗ нашите актьори са едни от най-големите на света. Големи, защото:
а/ играят квото им дадат, не отказват
б/ търпят да се излагат заради други
в/ стават известни чак на бенефиса си
г/ и всичко това за 120 DM на месец
Всъщност българските актьори са луди за връзване. Те, заедно със сценичната прах гълтат с години отровната атмосфера на театралния Клюкариат. Заедно с лошия алкохол преглъщат мечтите си и стават това, което им позволява Системата. Влизали ли сте в барчето на Народния театър?! Там вони на Арда качак, умрели мечти и гноясали амбиции. Идете и помиришете. Не стойте дълго защото ще загубите част от сетивата си.
Проблемът на актьорите е че са много и че са приятели. Никой не иска да се състезава с другите. Проблемът им е че са стари и похабени от липсата на състезание. Проблемът е че „млад актьор“ у нас е човек на 35 години. Проблем е че новобранците в големите театри играят борчета докато им окапят игличките. Проблемът им е, че се страхуват да се самоопределят като Мариус — хомосексуалиста, като Баташов — нервния работохолик и като трупата на Армията да се разграничат от племето. А актьорското племе е племе на канибалите-педофили-копрофаги. Първо изяжда децата си. После изяжда кофа с лайна и отива да спи. Тихо.
за Системата и театъра
Никой не знае каква е Системата. Когато стъпих на сцената на Пловдивския Драматичен Театър за пръв път — тогава всички ми говореха за Магията на театъра. За повече от година разбрах със сигурност, че магията в БТ е толкова колкото в кучи гъз. Никой в БТ не е сигурен за нищо. В БТ никой нищо не решава. В БТ е най-добре нищо да не се случва. Всяка година почти се сменят директори, които от своя страна сменят