а/ персонала,
б/ репертоара
и в/ секретарките.
Ако някой е направил нещо свястно — почва се отначало. Ако някой е сринал театъра до основи — пак отначало. Краде се. Печатат се фалшиви билети, крият се бройки зрители. Фалш, лицемерие и рядка сперма — това е нормално за всеки театър от античния насам. Но далавера с ламарина, гвоздеи и плат американ — това го има във всеки български държавен столичен театър.
Ако магията на театъра е малко ръкопляскания, много нерви, никакви пари и тонове лицемерие — значи за това е ставало дума.
за Мениджмънта и театъра
Има такова животно в БТ. Живее като тумор в мозъка на млади хора, които ще умрат от тумор в мозъка преди да успеят да направят каквото и да е. Когато фирмата „Камен Во“ направи „XII-та нощ“ всички казаха, че това нещо е тъпо. Инерцията на журналистическото свинство, към която принадлежа и аз — тя просто не забеляза че театърът е пълен. И че това се случва не един път в НДК като при Недялко Йорданов, а сто пъти. И друго не успя да забележи журналистическото свинство — че някой намери някакви пари и направи театър. Вместо всички да пляскат на Студио Мобиком щото даде пари за театър — всички вкупом казаха, че Мобиком са се преебали.
Ех, копелета, Мобиком знаят много добре, че не са се преебали. Обаче Мобиком повече пари за театър няма да даде, защото никой не се намери да каже добра дума за начина по-който порасна първата нормално менажирана и финансирана и „както си требе“ театрална продукция.
В Българския Театър просто би трябвало да има малко хора, които да правят много театър, които да гледат много хора.
Ако в сегашната система на менажиране и финансиране на БТ има един преебан, то този преебан е направо заклан. Това е побъркания данъкоплатец. С негови пари се прави боза, а не БТ.
Когато стане дума за менажиране се сещам за Пловдивския театър. Там директора е луд човек. Сменя репертоара, набира млади актьори на по 20 години, прави две комерсиални постановки (Молиер и Карбовски) и три трудни за гледане (Чехов, Калин Илиев, Стефан Цанев) . Единственото признание, което му стига на този човек-директор е, че вкара осмокласниците да гледат Чехов — и то не на сила! Покрай „скандалите“ на Карбовски и „актобатичния прочит на Молиер“ децата се заинтересуваха от актьорите и актрисите и отидоха да гледат Чехов като хипнотизирани. Не им хареса, обаче вината си е само на Чехов.
Този директор точно в момента лежи болен от хипертония и тежка форма на пропаднали надежди. Той ще си отиде неразбран заради поредните рокади на Министерството и финансовите игри с Европейския месец на културата в Пловдив. И заради последните сводки на театралния Клюкариат.
Заедно с него ще си отидат Молиер, Карбовски, Чехов, Цанев и Калин Илиев. Ще си отидат актьорите на по 20 години, от които сега децата искат автографи. И ако Министерството каже, че акробатичния Молиер и фрагментарния Карбовски трябва да си ходят — нас с Молиер въобще няма да ни пука.
И ако Министрество на Културата отново след година успее да напълни салона с неорганизирани деца — нас с Молиер кучета ни яли.
Но министерство на културата и Ема Москова няма да успеят да направят това. Защото децата искат акробатичния Молиер и фрагментарния Карбовски. Те наистина харесваха тези две пиеси. Аз ги питах.
за Ема Москова и театъра
Ема Москова е културологичен труп. Тя е неадекватна в политиката си, в държането си пред камера и всуе се старае да представлява с авторитет институцията си. Ако театърът в момента представлява държавна гора, госпожа Москова е като голия чудомиров горски стражар, с който и без който гората си расте и ако не я запали някой — гора ще има. Въпреки чиновниците и аркашките и Поляков и всички.
за Поляков и театъра
Абе кой е тоя Поляков дето коли и беси в българския театър и всички под сурдинка му произнасят името и се плашат като андрешковци от секретар-бирника?! Толкова ли е голям този Поляков?!
за себе си и театъра
Много ми беше приятно да получавам аплодисменти. Направих либретото на мюзикъла „Бог е невинен“ заради две неща — заради хората на 14–24 години и за пари. Пари нямаше, но хората дойдоха. Опитах се да си създам критерий за стойностните неща в театъра. Създадох си 46 критерия и на 47 се спрях. Четиридесет и седмия критерий е Аналоговия Критерий (АК 47). Цифров критерий е по-добре от никакъв критерий. Броя хората, които не са ангажирани с театър и които харесват мюзикъла. Много са. После броя хората които са ангажирани с театър и не харесват мюзикъла. Пак са много. И всички са ходили са го гледат. Театърът — пълен. Или съм много добър либретист или не съм. Друга възможност няма.