династията Мин
Докато Европа се опитвала да си опази задника от слабокултурните азиатски племена, средновековната чума и неприятните славяни, в китайската империя божествените императори Мин, че чудели как да се забавляват. Понеже били безсмъртни и си нямали работа, те изобретявали пиана пълни с котки, чийто клавиши задействали остър механизъм, който биел главата на определена котка и тя мяучела жалостиво (в различна тоналност от другите котки). Изобретението по-късно е взаимствано от свръх-интелигентният и жесток испански инфант Филип, чието любимо занимание като дете било да къса крилцата на мухите и да ги хвърля от високо. Но династията Мин се прочула с най-интересното си забавление: човекът-бонсай. Взимате едно двегодишно дете и го поставяте във ваза. Оставяте му отвор за дишане, хранене и дефекация и го зазиждане така във вазата, че то да расте и да я изпълва. Да живее там докато след пет или седем години, императорите Мин счупвали вазата и оттам излизал урод, който съвременните режисьори на хорър не могат и да сънуват. Така божествените императори получавали човеци в най-различни форми. Изкуството в това забавление бил причудливият вид на вазата, в която да бъде поставено детето. С малко търпение можело да получите човек-жираф, човек-кубче, човек-топче, пирамидка или примерно, човек с формата на прост олук. Като повечето произведения на изкуството и тези човеци-забавления трудно се отглеждали и не живеели много дълго. Защото след счупването на вазата земното притегляне, деформираните вътрешни органи и изчанчените кости не служели по предназначение. А само и единствено по начин, който карал династията Мин да се залива от смях.
„Интелигенция“-та у нас е също едно такова изродено дете. Тя е „Човекът, който се смее“. Ако се вгледа човек във формата на понятието „интелигенция“, ще види, че то беше създадено в глинен съд напомнящ стол или престол. Твърде удобен стол (или престол).
Въпреки че е била ограничена от географски и исторически фактори, въпреки че е расла в тъмната ваза опечена от перверзните Велики сили, за нашата култура пак не може да се говори като за хората-бонсаи. Напротив — всеки от нас се гордее, че всичко онова, което имаме може да бъде наречено с една дума от фитопатологията: плевел. Як, здрав, нелогичен културен плевел, уникален сам по себе си. Но както е ясно и на децата: Културата на плевела и бонсайната интелигенция са две ужасно различни неща.
Ким Ир Сен
Един северно-корейски патриот бил кръстен от баща си с името „Интелигент“ (както и да звучи това на корейски). Той от своя страна имал една дъщеря и един син, който кръстил с имената „Стимул“ и „Концепция“. С това било сложено началото на цял един северно-корейски и интелигентски род, за който се предполага, че щял да направи велики неща в световната и корейската култура. Обаче нещата не са се получили както са били замислени: Цялата семейство умряло. Едни от глад, други защото яли фалшиви корени, вместо картофи. Историята не е измислена ни на йота!
Любимият ръководител на Северна Корея, бог да го прости, най-добре си е организирал нещото наречено „интелигенция“. Той е построил блок на северно-корейските писатели, който имат режим. Стават в 06.30 часа, и си правят сутрешен тоалет. В 07.00 часа имат физзарядка и пеене на химни. Химна на Северна Корея, Химна на Любимия Ръководител, Химна на писателите плюс северно-корейската ода на радостта. После, в 8.30 часа Писателите влизат в едни стаи с по три бюра всяка, сядат и почват да пишат романи, поезия, новели, есета, химни и други жанрове. В 12.30 часа Писателите дружно слизат в столовата на обяд и се хранят с картофи, корени и различни ООН помощи. В 13.00 часа се строяват пред блока си, правят развод, на който им раздават едни малки мотики. С тези малки мотики Писателите един час тесат тревата в около-блокното пространство. После от 14.00 часа до 18.00 часа пак пишат. После има партийно събрание и после си лягат, защото лампите се гасят централно, пък и има дежурен от щаба. Той може да те вкара в ареста на писателския блок, ако те завари буден или гладен (защото както виждате от режима — в него вечерята въобще не е предвидена).
Искате ли да потърсим нещо в библиотеката, или в Интернет, или в световната културна съкровищница, което е създадено от северно-корейските писатели през последните 20 години?! Няма такъв сайт! У нас е същото — пет писателски съюза тесат тревата на националното съзнание, а книги — ниц. Защото „интелигенцията“ страшно дълго време беше създавана и обучавана да обслужва. За нея целта беше да спазва гънките на глинения съд, в който растеше и после с кеф да си отърква подлакътниците в лактите на конюктурата. Затова и тези хора имаха съюзи и бяха заедно. Защото сами и за кенеф не стават. Защото думата „интелигенция“ е оксиморон. Означава