Выбрать главу

Забравих, че ни пречат и: Българският език, Лошите Телефонни Връзки, Бавният Скъп Интернет и Вечната Война на Балканите.

интелигенция“ без имена?!

И последно: когато става дума за българска „интелигенция“ — тогава няма дори един достоен да бъде посочен с пръст, наплют или похвален. Злорадата ми чуждопоклонническа кампания срещу т.нар. „модел“ би онанирала с удоволствие върху няколкото имена, който наричат себе си „интелигенция“. Но това понятие „интелигенция“ е така организирано, че си остава само едно понятие. Зад него няма никого. Или поне нито един нормален и леко пиян умен човек. Една вечер пиех в Студентския град и чувах разговора на двама опърпани плешиви човеци с дълги коси, които говореха за „концептуалистика“ и „несправедлива културна конюктура“. Попитах единият опърпан плешив човек с дълга коса — „има ли интелигенция в тази страна?!“ Той ми отговори следното, цитирам: „Нали затова работим, бе момче, за да има! И ти да си от интелигенцията на тази страна…“

Щях да повърна. Тези хора наистина работят за мене.

Никога не наричайте нормален човек „интелигенция“. Наричайте го по име. Защото иначе има опасност да ви изрита в главата. Просто не на мене тия. Аз се казвам Мартин.

софия 230999

33. 42 отговора на въпроса защо не харесвам Тази Страна

1. защото Тази Страна мирише лошо. Тя е непочиствана и неподдържана като хората, които без да се усещат, живеят в нея. Всичко в Тази Страна се изронва, лющи, обраства и потъва. В Тази Страна природата и хаосът винаги взимат връх над промяната и усилието. Тук, в Тази Страна са красиви само природните гледки, църквите и морето. Отдалеч.

2. Хората на Тази Страна са издигнали Търпимостта в култ. А тя, съчетана с Общественото отебаване дава само един плод — плода на обикновения некачествен егоизъм. Навсякъде в природата и при Хората-работещи-за-себе-си, егоизмът е Машина за Прогрес. Тук тази машина работи колкото да отреже ръцете на Хората-работещи-за-себе-си.

3. На това място е измислена и работи усърдно единствената във философията антитеза на космополитизма. Това е „махалитизмът“. Тази страна се чувства и се държи, сякаш е сама на планетата, а вътрешния й живот къркори най-вече от глад за вътрешен живот.

4. Пак в Тази Страна се твърди, че махалитизмът няма алтернатива.

5. Вечната Нова олигархия. В Тази Страна тя регулярно плячкосва до изнасилване целия обществен ресурс, потенцията на природата и самата нация.

6. Вечната Нова олигархия никога не експлоатира, а циклично пропилява желанията, идеите и възможностите на индивидите си, който разполагат с подобен капитал. И в услуга на Новата олигархия — и Търпимостта е култ, и махалетизмът е безалтернативен и никой нищо не разбира от данъчни декларации.

7. Скепсисът и жалкото съществуване на така наречената „интелигенция“

8. Оправданият оптимизъм и житейските успехи на така и не-наречената не-интелигенция.

9. Тоталното обществено лицемерие. Езиците, на които говори общественото и индивидуалното съзнание се отричат взаимно и драстично се разминават. Това е нормално, за което и да е място на света, но тук комуникацията между тези два езика прилича на мръсните жестове на глухонеми хора, който въобще не са в една стая.

10. Липсата на Правила. В Тази Страна писаните и неписаните Правила висят напечатани на циклостил и набучени на пирон в тоалетната на двора. Когато ти потрябват Правила, винаги се оказва, че някой преди тебе ги е употребил и трябва да ползваш Неговите Правила.

11. Липсата на памет. Нацийната амнезия се състои в осъзнатото и практикувано екзистенциално безсмислие. В тази страна семиотичният знак за „вчера“ е неясен точно колкото знакът за „утре“. В тази страна не никой не е оттук и всеки е за малко.

12. В Тази Страна имената на мъртъвците се пазят само 15 (словом: петнадесет) години.

13. Липсата на знаци. Пътни знаци.

14. НеЗнанието. Тери Пратчет казва: „Подозирам, че всъщност никой на тази планета не знае как точно работи видеото.“ Никой не знае как се точно съществува Тази Страна. Как точно работи, и въобще работи ли или просто се търкаля. Как катастрофира Тази Страна? В тази страна никой никога не е чувал тихото мъркане на добре поддържания Обществен двигател с мощността на няколкото милиона човешки сили.