Бош не отговори. Прекрасно знаеше как функционира съдебната система, как може да бъде манипулирана. Несигурността при такива дела оставаше докрай, до самото произнасяне на присъдата. Но тревогата продължаваше да го гризе. Отлично знаеше, че доживотната присъда не винаги означава доживотна присъда. Това се доказваше ежегодно от присъдите на хора като Чарлс Менсън и Сирхан Сирхан. Нищо не е вечно, включително доживотните присъди.
— Да не забравяме и финансовия фактор — добави О’Шеа. — Уейтс не разполага с достатъчно пари, но Мори Суон ще използва делото за реклама. Ако внесем случая в съда, той ще е готов за битка. Напомням ви, че Мори е дяволски добър адвокат. Това означава, че неговите експерти ще оборват заключенията на нашите, а научните му анализи ще са в противоречие с нашите. Процесът ще се проточи месеци и ще струва огромна сума на данъкоплатците. Знам, че не искате и да чуете за финансовата страна на въпроса, но действителността е такава. Нашата служба за финансов контрол вече е скочила срещу мен. Извънсъдебното споразумение може би ще се окаже най-изгодният и безопасен начин да отстраним този човек от обществото до края на дните му.
— Ако искате моето мнение, най-изгодният начин не е най-правилният — навъсено отсече Бош.
О’Шеа взе писалката си и запотропва с нея по бюрото.
— Имам един въпрос, детектив Бош. Защо изисквахте толкова често делото Жесто?
Бош усети погледа на Райдър. Тя многократно му беше задавала същия въпрос.
— Вече ви казах — въздъхна той. — Изисквах го, защото разследването беше мое. Безпокоеше ме фактът, че така и не успяхме да стигнем до извършителя.
— Казано иначе, то се е превърнало в нещо като кошмар за вас.
Бош колебливо кимна.
— Имала ли е семейство?
Ново кимане.
— Родителите й живеят в Бейкърсфийлд. Хранели са големи надежди за бъдещето й.
— Е, помислете за тях. Помислете и за семействата на останалите жертви. Без да сме абсолютно сигурни, не можем да им кажем, че извършителят е Уейтс. Лично аз предполагам, че те ще искат да научат името на убиеца и сами да преценят дали трябва да му подарят живота. По тази причина е по-добре той да се признае за виновен по всички обвинения, а не само по последните две.
Бош мълчеше. Вече беше казал възраженията си. Което означаваше, че е време да се залавят за работа. Инстинктивно усети, че и Райдър е на същото мнение.
— В какви срокове трябва да се направи всичко това? — попита тя.
— Искам нещата да се движат максимално бързо — отговори О’Шеа. — Ако имаме законно основание да го направим, нека го направим час по-скоро.
— За да приключим преди изборите, нали? — подхвърли Бош и веднага съжали за думите си. Устните на прокурора се превърнаха в тънка черта, скулите му бавно поруменяха.
— Вижте какво, детектив — бавно каза той. — Няма да скрия, че решаването на единадесет тежки престъпления ще помогне на предизборната ми кампания. Но не искам да оставате с впечатлението, че това е единственият ми мотив. Всяка нощ, в която тези нещастни хора се питат къде е дъщеря им и какво се е случило с нея, е истинско мъчение за тях, убеден съм в това. Дори и след тринадесет години. Това е главната причина да настоявам за бързи и решителни действия. А останалите спекулации просто ги запазете за себе си.
— Добре — каза Бош. — Кога ще получим възможност да разпитаме този човек?
О’Шеа хвърли кос поглед към Оливас, после отново насочи вниманието си към Бош.
— Първо трябва да си разменим папките — каза с въздишка. — Вие трябва да научите всички подробности по делото Уейтс, а Фреди — да се запознае с делото Жесто. Едва след това можем да преговаряме с Мори Суон. Какво ще кажете за утре?
— Добре. — Бош кимна. — Суон ще присъства ли на разпита?
— Мори ще присъства отначало докрай. Ще обсъжда всички подробности, ще търси отговори. В резултат може би ще напише книга или филмов сценарий — вероятно още преди края на делото. А може и да стане водещ на собствено предаване в съдебния телевизионен канал.
— Дано — изсумтя Бош. — Поне за известно време ще се разкара от съдебната зала.