Бош се замисли за момент, после го погледна.
— Какво ще кажеш за умишлено престъпление и възпрепятстване на правосъдието? Можем да започнем оттам, а след това да се прехвърлим на опит за корумпиране на държавен служител и подпомагане на доказан престъпник да избяга от ареста.
— И там ще свършим — отвърна Суон. — Аз представлявах клиент. Не съм извършил нито едно от изброените престъпления и ти нямаш никакви доказателства за противното. Ако ме арестуваш, само ще докажеш безсилието си. — След тези думи се изправи и отново се обърна към къщата. — Желая лека нощ на всички.
Бош направи крачка напред и сложи ръка на рамото му.
— Сядай, да те вземат мътните! Вече ти казах, че си арестуван! Ще оставя на прокуратурата проблема с нарушените закони просто защото пет пари не давам за тях. Главното е, че двама полицаи са убити, а кариерата на моя партньор ще приключи заради теб, Мори. Затова сядай и си затваряй плювалника!
Прат седеше кротко, на лицето му играеше лека усмивка.
— Хубаво е да си имаш адвокат подръка, Хари — подхвърли той. — Според мен забележката на Мори е основателна. Май няма да е зле хубавичко да си помислиш, преди да предприемеш каквото и да било.
— Няма да се измъкнете — заяви Бош. — Нито сега, нито никога.
Изчака за реакция, но Прат мълчеше.
— Знам, че ти си организаторът — продължи Бош. — Твоя работа е цялата инсценировка в Бийчуд Кениън. Ти си сключил сделката с Гарланд, а Мори е убедил Уейтс да се включи в играта. Ти си подправил работния дневник, след като Уейтс ти е съобщил псевдонима си. Мори може и да е прав за предумишленото убийство, но и възпрепятстване на правосъдието ще е достатъчно. Доказателства в това отношение колкото щеш. Получиш ли подобно обвинение, край с теб. Няма да заминеш за никакви острови, шефе. Няма да получиш заслужена пенсия. Отиваш по дяволите.
Очите на Прат се откъснаха от лицето му и се насочиха към тъмните води на басейна.
— Искам семейство Гарланд — прошепна Бош. — А ти можеш да ми ги поднесеш на тепсия.
Прат мълчаливо поклати глава.
— Е, както желаеш — въздъхна Бош. — Да вървим.
Направи им знак да станат и те се подчиниха. Обърна Суон с гръб и му щракна белезниците, хвърли поглед над рамото му към Прат и го попита:
— На кого ще се обадиш след официалното обвинение? На жена си или на онова маце от „Назначения и уволнения“?
Прат подгъна крака и се строполи обратно на пейката, като боксьор след тежък удар. Бош правилно беше преценил кога да използва последния си коз. И без да се колебае нито секунда, засили натиска:
— Коя щеше да дойде с теб на островите? В онази плантация за захарна тръстика? Според мен щеше да е мацето, как му беше името…
— Казва се Джеси Темпълтън и те усетих, че дебнеш пред къщата й.
— А пък аз направих така, че да ме усетиш. Я ми кажи какво знае тая Джеси и дали ще е твърда като теб, когато й отида на гости, след като те заключа в килията?
— Тя нищо не знае, Бош. Остави я на мира. Същото важи за жена ми и децата ми.
— Няма да стане и ти прекрасно го знаеш. — Бош поклати глава. — Ще обърнем всичко с краката нагоре, за да видим какво ще изпадне. Ще открия парите, които си получил от семейство Гарланд, ще ги свържа с теб, Мори и всички останали. Много се надявам да не си ги скрил у гаджето си, защото ако си го направил, тя също отива в кафеза.
Прат си приведе напред. Ако ръцете му не бяха оковани на гърба, положително щеше да подпре главата си с тях, да скрие лицето си от света. Бош го обработваше по начина, по който се сече дърво — бавно и последователно, от всички страни. И в момента дървото едва се крепеше, готово да рухне и при най-лекото побутване.
Бош блъсна Суон към Рейчъл, после се извърна към Прат и каза:
— Хранил си погрешното куче.
— Това пък какво значи?
— Всеки има право на избор, но ти си избрал погрешно. Проблемът е, че човек никога не плаща сам за грешките си. Винаги повлича и други хора.
Пристъпи към басейна и погледна водата. Повърхността й блестеше, но всичко надолу тънеше в мрак. Изчака още малко и дървото започна да пада.
— Не искам Джеси да бъде замесена — изпъшка Прат. — Не искам и жена ми да научава за нея.
Офертата беше явна: Прат бе готов да проговори. Бош ритна с крак плочките по ръба на басейна и бавно се обърна.
— Не съм прокурор, но все ще измислим нещо.
— Не прави тази грешка, Прат! — възкликна Суон.
Бош се наведе, опипа джобовете на шефа си и измъкна ключовете на джипа.
— Рейчъл, отведи господин Суон в колата на детектив Прат. — Подхвърли й връзката. — Тя ще е най-удобна за превозването му. Ние ще дойдем след минутка.
Тя побутна адвоката към пролуката в живия плет.