— Едно време човек можеше да доведе тук цялото си семейство, без да се страхува, че ще го застрелят гангстери — каза той тихо.
— Това ли ви тревожи, господин Гарланд? — попита Прат. — Гангстерите? В такъв случай ще ви предложа малко информация. Този час от деня предлага най-голямо спокойствие. Не само тук, но и във всеки друг квартал на града. Повечето гангстери рядко стават от леглото преди обед. Това е причината, поради която отиваме да ги прибираме сутрин — винаги ги хващаме по бели гащи.
Гарланд одобрително кимна.
— Добре е да го знае човек. Но аз се безпокоя от друго. От вас, детектив Прат. Нашият бизнес приключи и не би трябвало изобщо да чувам името ви, още по-малко пък да ви срещам.
Прат огледа парка. Оттатък езерото имаше два реда дървени маси, на които пенсионерите играеха домино. Очите му бавно се преместиха на колите, паркирани отвъд тревната площ.
— Къде е Антъни? — попита той.
— Ще дойде. Вероятно взема предпазни мерки.
— Умно.
— Това място не ми харесва — изръмжа Гарланд. — Пълно е с грозни хора, включително такива като вас. Защо сме тук?
— Момент — обади се един глас зад тях. — Не казвай нито дума, татко.
Антъни Гарланд се беше приближил незабелязано иззад статуята. Заобиколи пейката и махна с ръка на Прат.
— Ставай!
— Какво има? — Детективът го погледна неразбиращо.
— Просто стани.
Прат се подчини. Антъни Гарланд извади от джоба си някакъв уред и започна да го движи покрай тялото му.
— Тази машинка ще ми каже, ако случайно не си чист.
— О, добре. Винаги съм се чудел дали съм чист, или не. С тия мадами в Тихуана човек никога не знае…
Никой не се засмя. Антъни Гарланд прибра машинката, очевидно доволен от проверката. Прат понечи да седне, но той го спря.
— Чакай.
След което започна ръчна проверка — явно държеше да е сигурен сто процента.
— С плъзгаво същество като теб, детектив, човек никога не може да е спокоен — презрително изръмжа той.
Ръката му спря на кръста на Прат.
— Това ми е пистолетът — уведоми го Прат.
Гарланд продължи претърсването.
— Това ми е телефонът.
Ръката продължи надолу.
— А това са ми топките.
Гарланд невъзмутимо продължи надолу по крачолите. Най-накрая свърши и Прат получи разрешение да седне до възрастния мъж.
Антъни остана прав пред пейката, с гръб към езерото и скръстени ръце.
— Чист е.
— Добре, тогава да поговорим — каза Ти Рекс. — За какво става въпрос, детектив Прат? Мисля, че всичко беше ясно: вие не ни търсите за нищо, не ни заплашвате, не ни казвате къде да ходим и кога да го правим.
— А щяхте ли да се появите, ако не бях ви заплашил? — контрира Прат.
Двамата Гарланд замълчаха и той се усмихна победоносно.
— Приключих с изложението.
— Защо сме тук? — попита възрастният мъж. — При предишните ни контакти бях пределно ясен: не желая синът ми да бъде засегнат по никакъв начин от вашите разследвания. Защо той трябваше да дойде тук?
— Защото доста ми липсваше след малката ни разходка из гората. Ние сме свързани един с друг, нали, Антъни?
Младият Гарланд замълча и Прат усили натиска.
— Искам да кажа, че когато един човек те заведе в гората и ти покаже къде е заровен труп, двамата ставате някак близки. Но след нашата малка разходка в Бийчуд Кениън Антъни изобщо не ми се обади.
— Няма да говорите със сина ми по този начин! — отсече Ти Рекс. — Изобщо не искам да говорите с него! На вас ви беше платено, детектив Прат. Забравихте ли? За пръв и последен път ви позволявам да ме търсите и да разговаряте с мен. Ако има нужда, аз ще ви потърся, ясно?
Изрече всичко това, без изобщо да го поглежда. Очите му останаха насочени към спокойните води на езерото. Посланието беше ясно: човекът, на когото говореше, не заслужаваше никакво внимание.
— Ясно, ама нещата се промениха — каза Прат. — Ако четете вестници и гледате телевизия, би трябвало да сте наясно, че нещата горе доста се пообъркаха.
Старецът остана неподвижен, само ръцете му се увиха около излъсканата до блясък драконова глава в горния край на бастуна.
— По чия вина се объркаха? — спокойно попита той. — Вие ни уверихте, че двамата с онзи адвокат ще държите юздите на Рейнард Уейтс. Казахте, че никой няма да пострада, защото операцията ще е чиста. А в какво ни въвлякохте на практика?
Прат забави отговора си няколко секунди, после каза: — Сами се въвлякохте. Вие искахте нещо от мен и аз ви го доставих. Няма значение чия е грешката. Тя вече е станала и са нужни още пари.