— Антъни влиза в тоалетната! Мисля, че е въоръжен!
Скочи, стрелна се покрай наведения над пулта Хутън и блъсна вратата. Зад гърба му О’Шеа нареждаше по радиото:
— Тръгвайте! Тръгвайте веднага! Заподозреният е въоръжен! Повтарям, заподозреният е въоръжен!
Бош изскочи навън и хукна към брега. Антъни Гарланд не се виждаше никъде. Явно вече беше в тоалетната.
Позицията на детектива беше на противоположния край на езерото, най-малко на стотина метра от дървената постройка. Към нея вече тичаха цивилни агенти с пистолети в ръце. В момента, в който първият от тях протегна ръка към вратата, отвътре екна оглушителен изстрел, последван от още три в бърза поредица.
Бош знаеше, че пистолетът на Прат е празен, просто част от декора. Трябваше да го носи за всеки случай — ако Гарланд реши да го провери. Но Прат беше арестуван и правилникът изискваше да извадят патроните от пълнителя.
Агентът пред вратата зае позиция за стрелба, изкрещя оглушително: „ФБР“ и влезе. Екнаха нови изстрели, но с доста по-различен резонанс — от пистолета на агента.
В момента, в който стигна до постройката, от вратата се появи агентът, беше вдигнал радиостанцията пред устата си.
— Двама улучени в тоалетната — съобщи той. — Мястото е обезопасено.
Останал без дъх, Бош протегна ръка към вратата.
— Местопрестъпление, детектив — предупредително се обади агентът и опря ръка в гърдите му.
— Пет пари не давам! — извика Бош, блъсна ръката му и влезе.
Прат и Антъни Гарланд лежаха на мръсния цимент. Прат беше улучен два пъти в лицето и два пъти в гърдите. Гарланд беше получил три куршума в гърдите. Пръстите на Прат докосваха сакото на Гарланд. Локвичките кръв се стичаха една към друга и скоро щяха да се слеят в една.
Застинал, Бош гледаше широко отворените очи на Гарланд. Яростта в тях беше изчезнала, заменена от бездънната празнота на смъртта.
Излезе и погледна към пейката. Ти Рекс Гарланд седеше със скрито в дланите лице. Бастунът с лъскавата драконова глава лежеше забравен в тревата.
38
Полицията затвори целия Ехо Парк. За трети път в рамките на една седмица Бош даваше показания относно стрелба, но този път го разпитваха агенти на ФБР. Самият той не беше стрелял и това му определи второстепенна роля в разследването. Веднага след като приключи, той тръгна към камионетката на ъгъла — един находчив търговец предлагаше стоката си на насъбралата се тълпа. Бош си поръча тако със скариди и сос „Доктор Пепър“, после тръгна към спрялата наблизо полицейска кола. Облегна се на нея и с наслада отхапа от сандвича. В следващия момент пред него цъфна Рейчъл Уолинг.
— Оказа се, че Антъни Гарланд е имал разрешение за носене на оръжие — каза тя и наглед небрежно се облегна на колата до него. — Работата му го изисквала…
— Да, трябваше да проверим. — Бош дояде сандвича и пъхна използваната салфетка в станиола.
— Онази история, която ми разказа… — почна тя.
— Коя история?
— За хлапетата, които измъчвал на сондажната площадка.
— И какво?
— Ти спомена, че това му било доставяло удоволствие.
— Така си беше.
Тя замълча и се извърна към езерото. Бош поклати глава, не беше сигурен какво става. Накрая Рейчъл проговори.
— Ти си знаел за разрешителното и си очаквал, че Антъни ще е въоръжен, нали?
Въпросът прозвуча по-скоро като установен факт.
— Какви ги говориш, Рейчъл? — Той я погледна учудено.
— Знаел си. Още преди години си бил наясно, че Антъни носи оръжие. И прекрасно си знаел какво може да се случи днес.
Бош безпомощно разпери ръце.
— Виж, тази история с момчетата се случи преди дванадесет години. Как мога да знам, че и днес ще носи оръжие?
Тя отлепи гръб от колата и се обърна да го погледне.
— Колко пъти си разговарял с Антъни през всичките тези години? Колко пъти се опита да го извадиш от релси?
Бош несъзнателно стисна алуминиевото фолио в ръката си.
— Виж какво, аз никога…
— Да не искаш да кажеш, че през цялото това време не ти е хрумвало, че може да носи оръжие? Че не си проверил разрешителните и не си допуснал, че е твърде вероятно този човек да е въоръжен? Особено на подобна среща? Ако знаехме, че има пистолет, никога нямаше да организираме операцията по този начин!
Бош се усмихна криво и поклати глава.
— Помниш ли какво каза преди време за фалшивите конспирации? Че Мерилин не умряла от свръхдоза, а била ликвидирана от клана Кенеди? А сега Бош бил знаел, че Антъни ще дойде с пистолет и ще започне да стреля… Не знам какво да ти кажа, Рейчъл…
— Кажи ми какво означава да си истински детектив, както го каза вчера! — хладно отвърна тя.