Според рапорта на Гонзалес и Фенъл в указания час те засекли микробус с рекламните надписи на фирмата за почистване на прозорци „Ясна гледка“, който им се сторил подозрителен в този късен час. Подкарали след него, като Гонзалес използвал прибор за нощно виждане, за да разчете регистрационния номер. След това включил мобилния дигитален терминал. Полицаите предпочитат компютъра в колата пред обикновената радиостанция, тъй като в много случаи престъпниците разполагат със свой радиоскенер, настроен на полицейската вълна. Компютърът реагирал с предупредително флагче: номерата на микробуса се оказали на „Форд Мустанг“, регистриран в Клермонт. Щом получил достатъчно основания за проверка на подозрителния автомобил, Фенъл включил сигналните лампи, задминал микробуса и го спрял на Фигероа Терас, близо до пресечката с Бюдри Авеню.
„Водачът изглежда напрегнат. Разговаря с полицай Гонзалес, показал глава през прозореца, с явното намерение да му попречи да огледа вътрешността на автомобила — пишеше в протокола. — Полицай Фенъл се приближава от другата страна и насочва фенерчето си към дясната седалка. Без да влиза в автомобила, полицай Фенъл забелязва пред седалката черни чували за смет. Един от тях е наклонен и от него капе течност, наподобяваща кръв“.
По-нататък:
„На въпроса дали въпросната течност е кръв, водачът отговаря, че в единия чувал има кървави парцали, които използвал за превръзка на ръката си, наранена през деня от счупено стъкло на клиент. При молбата да покаже раната си водачът се усмихва и посяга към стартерния ключ. Полицай Гонзалес прави опит да го спре, като бръква през отворения прозорец. След кратка борба водачът е свален от автомобила, проснат на земята и окован с белезници. След това е преместен в служебната кола. Полицай Фенъл извършва проверка на чувалите. Още в първия открива части от човешко тяло и веднага извиква дежурния екип криминалисти“.
Според свидетелството за правоуправление, открито в микробуса, водачът се казвал Рейнард Уейтс. Бил задържан в Североизточния участък, докато криминалистите претърсват автомобила и изследват съдържанието на чувалите за боклук. Едва след като разследването било поето от дежурните същата нощ детективи Оливас и Колбърт, станало ясно, че полицай Гонзалес е сбъркал регистрационния номер на микробуса — набрал буквата Ф вместо Е и компютърът реагирал с информацията за някакъв Форд-мустанг с регистрация в Клермонт.
В средите на правозащитните органи това е известно като „щастлива грешка“ и означава, че причините за спирането на въпросния микробус продължават да са валидни, защото двамата полицаи са се водили от убеждението, че действат правилно, въпреки грешката. Бош бързо съобрази, че именно това е причината за обжалването, за което бе споменал О’Шеа.
Отмести папката с разследването и придърпа другата, съдържаща мотивите на обвинението. Прехвърли документите и бързо откри копие от адвокатската жалба. Прегледа я и видя това, което очакваше. Уейтс твърдеше, че погрешно вкараните данни са честа практика на полицията, когато определени нейни представители искат да спрат и претърсят някой автомобил без законно основание. Районният съд беше решил, че Гонзалес и Фенъл са действали добронамерено и претърсването е било законно, но въпреки това Уейтс беше обжалвал пред по-горна инстанция — областния апелативен съд.
Отново зачете следственото дело. В него не се споменаваше за законността на спирането, вероятно защото следствените действия бяха извършени с максимална бързина. На сутринта след задържането на Уейтс двамата детективи бяха поискали заповед за обиск на апартамента на Суицър Авеню, където арестуваният живеел сам. След четиричасово претърсване и внимателен криминологически оглед в апартамента били открити кръв и човешки косми — главно в умивалника на банята и отточния отвор на ваната. Под паркета било открито и скривалище, в което имало малко бижута и няколко моментални снимки на голи млади жени — изглеждали заспали, в безсъзнание или мъртви. В килера имало празен вертикален фризер, в който експерт от криминологическата лаборатория открил две проби от женско интимно окосмение.
Междувременно трите пластмасови чувала от микробуса бяха пренесени в Съдебна медицина. В тях бяха намерени разчленените трупове на две млади жени, първо удушени, а след това нарязани по един и същ начин. Отчетено бе и обстоятелството, че един от труповете е бил замразен, а след това размразен.