Напоследък обичаше да слуша новия диск на Рай Кудър — „Чавес Равийн“. Не беше точно джаз, но въпреки това му харесваше. Най-много си падаше по парчето „Точно работа за мен“ — една тъжна балада за булдозерист, който не се чувства виновен, че е сринал мизерните жилища на бедняците.
Зави наляво по Чавес Равийн и след няколко минути излезе на алея „Стейдиъм“, съвсем близо до мястото, където патрулът бе засякъл Уейтс.
Спря на знака „стоп“ и огледа пресечката. Стейдиъм се вливаше в огромния паркинг. Според рапорта Уейтс би могъл да дойде дотук от центъра, от стадиона или от магистралата „Пасадина“ — места, които нямаха нищо общо с дома му в Западен Холивуд. Бош се замисли за момент, след което реши, че не разполага с достатъчно информация за някакво твърдо заключение. Възможно беше Уейтс да е направил предварителна обиколка на Ехо Парк и да е привлякъл вниманието на полицията при връщането си.
Постепенно осъзна, че разполага с твърде малко информация за убиеца, когото щеше да разпитва на другия ден. Почувства се неподготвен за този разпит и това го накара отново да се замисли за идеята, която му беше хрумнала преди известно време. Но този път не се поколеба, извади телефона и набра холивудското бюро на ФБР.
— Търся агент Рейчъл Уолинг, но не зная в кой отдел работи.
— Изчакайте момент — отвърна телефонистката.
„Момент“ вероятно означаваше около минута. В следващия миг зад него се разнесе гневен клаксон и това го принуди да пресече кръстовището, да направи обратен завой и да спре под сянката на един гигантски евкалипт. Изтекоха почти две минути, преди в слушалката да се чуе остро прещракване.
— Тактически — каза мъжки глас.
— Агент Уолинг, ако обичате.
— Изчакайте момент.
— Добре бе, разбрах — промърмори Бош след познатото изщракване.
Този път връзката беше установена веднага. За пръв път от почти година и половина в ухото му прозвуча познатият глас на Рейчъл Уолинг. Той се поколеба за секунда и тя за малко да затвори.
— Рейчъл — каза Бош. — Обажда се Хари Бош.
Сега пък тя се поколеба.
— Хари?
— Какво означава „тактически“?
— Нищо особено.
И той разбра. Рейчъл работеше в секретен отдел и този разговор вероятно се записваше.
— Какво има, Хари?
— Искам да ми помогнеш. Стига ти да искаш, разбира се.
— За какво става въпрос? В момента съм доста заета.
— Е, в такъв случай… Мислех, че… Няма значение, Рейчъл. Става въпрос за дреболия, с която вероятно ще се справя и без чужда помощ.
— Сигурен ли си?
— Да, да. Няма да те задържам повече. Върши си работата в твоя „тактически“, каквото и да се крие зад това. Чао.
Прекъсна връзката и направи опит да прогони гласа й от съзнанието си. Неуспехът на това начинание неминуемо щеше да се отрази върху изпълнението на задачата, която си беше поставил. Извърна глава към кръстовището и установи, че най-вероятно се намира точно на мястото, от което Гонзалес и Фенъл бяха засекли микробуса на Уейтс. Гигантският евкалипт със сигурност предлагаше добро укритие не само през деня, но и в късните часова на нощта.
Червата му изкуркаха и си спомни, че не е обядвал. На връщане трябваше да мине през китайския квартал и да си вземе нещо. Запали мотора и се поколеба дали да не звънне в службата и да попита дали някой не иска китайска храна. В същия момент телефонът му изжужа. Погледна екрана, но насрещният номер се оказа блокиран.
— Ало?
— Аз съм.
— Рейчъл?
— Исках да се прехвърля на личния си телефон.
Бош замълча. Предположението му за записваните разговори се оказа вярно.
— Как я караш, Хари?
— Нормално.
— Така твърдеше и преди време, когато ми съобщи за намеренията си да се върнеш в полицията. Четох във вестника за онова твое разследване в Долината миналата година…
— Да, това беше първото ми разследване след завръщането. Оттогава всичко е извън обсега на радара. С изключение на това, с което съм се захванал в момента.
— Затова ли ме търсиш?
Той отбеляза промяната в тона й. Все пак бе минала година и половина. Засякоха се случайно в края на една напрегната седмица. Той работеше по едно частно разследване — последното преди връщането му в полицията, а тя се опитваше да възкреси кариерата си в Бюрото. Начинанието се оказа успешно и за двамата — Бош си върна синята служебна карта, а Уолинг получи назначение в оперативното бюро в Лос Анджелис. Нямаше как да се разбере дали този „тактически“ е някакво повишение, сравнен с предишната й длъжност в Южна Дакота. Всичко, което му беше известно по онова време, на практика съдържаше съвсем малко информация: преди да изгуби доверието на висшестоящите и да бъде изпратена в трета глуха — някъде между двете Дакоти, Рейчъл Уолинг беше работила като експерт по поведенчески науки в Куонтико.