— Ще се оправиш ли?
— Аз съм си оправен. Просто трябва да преглътна лошата новина, защото утре ни предстои важен разпит.
— Мислиш ли, че при тези обстоятелства трябва да го провеждаме? Не е ли по-разумно да го прехвърлим на някой друг?
Бош отговори незабавно. Не знаеше как ще се оправя с грешката, допусната преди тринадесет години, но изобщо нямаше намерение да се оттегля.
— Не, Киз. Ще продължа да работя по случая. През деветдесет и трета може и да съм го изпуснал, но сега това няма да се повтори!
— Добре, Хари.
Тя замълча, но не затвори. В слушалката прозвуча далечен вой на сирена.
— Мога ли да направя едно предложение, Хари?
Той моментално усети какво ще последва.
— Разбира се.
— Предлагам да прибереш пиячката и да започнеш да мислиш за утрешния разпит. Грешките в миналото престават да означават каквото и да било в момента, в който влезем в прокуратурата. Значение ще има само настоящият миг. Затова трябва да сме железни.
Бош се усмихна. Не беше чувал този израз още от Виетнамската война.
— Значи ще сме железни.
— Така те искам. Искаш ли да се видим в службата и оттам да отидем пеша?
— Да. Ще дойда рано — искам да се отбия в архива. На вратата се почука, той се обърна и тръгна по коридора.
— Аз също — каза Райдър. — Ще се видим там. А тази вечер ще се оправиш, нали?
Бош отвори вратата. На прага стоеше Рейчъл Уолинг, притиснала папките към гърдите си.
— Да, Киз, ще се оправя — каза той в слушалката. — Лека нощ.
Изключи телефона и покани Рейчъл да влезе.
8
Рейчъл — познаваше къщата — влезе направо в хола, остави папките на масичката и се обърна да го погледне.
— Какво ти е?
— Нищо ми няма. Обаче забравих, че ще се отбиеш.
— Мога да си тръгна веднага, ако…
— Не, не. Радвам се, че дойде. Успя ли да изчетеш материалите?
— Не всичките. Все пак имам някои забележки, които може да ти помогнат при утрешния разпит. Ако имаш нужда от мен, мога да уредя да присъствам — неофициално, разбира се.
— Официално, неофициално — все тая. — Бош поклати глава. — Това е шансът на Рик О’Шеа и той при всички случаи ще се възползва от него. А ако аз включа в представлението един агент на ФБР, това със сигурност ще означава сбогом на всякакви бъдещи спектакли.
Тя се усмихна и поклати глава.
— Всички мислят, че единственото желание на ФБР е да се види на първа страница, но невинаги е така.
— Знам. Но няма начин да превърна следствието в тест за О’Шеа. Искаш ли нещо за пиене?
— Ти какво пиеш?
— Водка. Но май ще мина на кафе.
— Ще ми направиш ли една водка с тоник?
— Да, ама без тоник.
— С доматен сок?
— Тц.
— Сироп от боровинки?
— Само водка.
— Ясно. Хари Пича. Значи ще пия кафе.
Бош отиде в кухнята да сложи вода. Когато се върна, Рейчъл беше пръснала папките върху масата, а в ръцете й имаше гъсто изписан лист.
— Направи ли нещо за името? — попита тя.
— Задвижих нещата. Ще продължим утре рано сутринта. Надявам се да открием нещо преди началото на разпита. Насрочен е за десет.
Тя кимна и го изчака да седне срещу нея.
— Готов ли си?
— Да.
— Този човек несъмнено е умен и изобретателен, независимо от имената, с които се представя — започна тя и се наведе към бележките си. — Да започнем с ръста му: нисък и слаб, което означава артистични наклонности. Благодарение на тях е успял да склони жертвите си да тръгнат с него. Това е ключовият момент. Използването на физическа сила е малко вероятно, поне в началото. Твърде дребен е за това. Вместо това използва убедителност и чар — качества, които притежава в изобилие. Дори на някоя оживена спирка в центъра — да речем на булевард „Холивуд“, всяко разумно момиче би проявило известна предпазливост. Но той все пак е печелил доверието им — по един или друг начин.
— Омайник — обади се Бош.
— Направих някои справки по въпроса в Интернет — продължи тя. В приказките героят често е представен като духовник, който умее да привлича слушателите си по невероятно убедителен начин, след което ги сграбчва. По онова време — имам предвид дванайсети век, представителите на духовенството са били представители на върховната власт. Днес е различно. Върховната власт е правителството, чийто главен представител е полицията.
— Намекваш, че се е представял за полицай?
— Не е изключено. Трябва да е използвал нещо, което му върши добра работа.
— А какво ще кажеш за оръжие? Или за пари? Може би просто е размахвал пачки пред момичета, готови на всичко за пари…