— Мисля, че става въпрос за нещо повече от оръжие или пари. — Рейчъл поклати глава. — За да ги използва, той все пак трябва да постигне някаква близост, нали? Парите не понижават прага на предпазливостта, значи е нещо друго. Стил, начин на поведение — нещо, което се допълва от парите… или ги замества. Нещо, което използва като оръжие, но СЛЕД като е осъществил контакта.
Бош кимна, грабна един бележник от шкафа и започна да си води записки.
— Друго? — промърмори, без да вдига глава.
— Известно ли е от колко време има фирмата за почистване на прозорци?
— Не. Утре ще разберем. Защо питаш?
— Защото това разкрива друг аспект на уменията му. Но интересът ми не се дължи на факта, че има собствен бизнес, а по-скоро на избора му. Защото този бизнес му позволява да е мобилен, да обикаля различни квартали. Никой не бе се учудил на микробуса, появил се в на улицата пред дома му. Разбира се, не и нощем — на практика онзи малък пропуск, който го е провалил. А тази професия му позволява достъп до домовете на хората. Любопитна съм да разбера дали я е избрал, за да реализира болните си фантазии, или обратното — започнал е да убива, след като вече е работил като мияч.
Бош продължаваше да си записва. Поставените от Рейчъл въпроси бяха наистина интересни. И той си беше задавал някои от тях в хода на следствието. Дали Уейтс беше работил същото и преди тринайсет години? Дали беше мил прозорци във Високата кула и благодарение на това бе разбрал за свободния апартамент? Това можеше да се окаже още един пропуск в разследването.
— Знам, че е излишно да те предупреждавам, Хари — каза Рейчъл. — Но все пак ще ти кажа, че трябва много да внимаваш с него.
— Защо?
— В тези документи виждам нещо особено. — Тя въздъхна. — Нещо, което някак не се връзва. Знам, че нямам право на прибързани заключения, защото материалите са страшно много като обем, но все пак…
— Казвай де!
— Не бива да забравяме, че залавянето на този човек е резултат на чиста случайност. Полицията дебне обикновени крадци, а попада на сериен убиец. До момента, в който в микробуса му са открити разчленени трупове, Уейтс е абсолютно непознат за органите на реда. Години наред е действал извън обсега на радара. Вече споменах, че притежава определени умения — факт, който ме навежда на мисълта за патология. Той не пише писма на полицията като Зодиака или други смахнати престъпници. Не показва жертвите си, за да предизвика възмущението на обществото или да дразни полицията. Държи се спокойно, действа подмолно. Освен това, ако не броим първите две убийства, той предварително набелязва жертвите си — всички без изключение незабележими личности, чието изчезване не предизвиква особено вълнение. Разбираш ли какво искам да кажа?
Бош се поколеба дали да й разкаже за грешката, която бяха допуснали преди години.
Тя моментално го усети и вдигна глава:
— Какво?
Той не отговори.
— Виж какво, Хари. Нямам никакво намерение да те притискам. Ако има нещо, което трябва да зная, по-добре го кажи веднага. Иначе си тръгвам.
— Изчакай кафето. Дано го обичаш чисто, без мляко.
Отиде в кухнята, наля две големи чаши, после разрови плетения панер, в който държеше подправките, и извади няколко пликчета захарин и сметана, останали бог знае откога.
Тя си сложи захарин, отпи една глътка и тръсна глава:
— Е, добре. Изплюй камъчето.
— По време на следствието през деветдесет и трета с партньора ми сме допуснали грешка. Не знам дали това, което ще ти кажа, може да се върже с теорията ти за човек, който остава извън обсега на радара, но на даден етап той ни се е обадил. Някъде на третата седмица от разследването. Говорил е с партньора ми, използвал е псевдоним. Или поне ние сме на мнение, че е псевдоним. Сега, след твоята теория за Рейнард Лисицата, може да се окаже, че е използвал истинското си име. Но това няма значение, защото се издънихме и изобщо не го проверихме.
— Какво искаш да кажеш?
Бавно и неохотно той й разказа за обаждането на Оливас, който беше открил псевдонима на Уейтс във Формуляр 51. Тя кимна, сведе очи и започна да върти химикалката между пръстите си.
— В резултат Уейтс продължава дейността си и… убива хора — довърши с въздишка Бош.
— Кога откри този пропуск?
— Днес, малко след като се разделихме.
— И се хвана за шишето, нали?
— Ами… да. — Той сви рамене.
— Мислех, че… Всъщност няма значение.
— Няма връзка с нашата среща, Рейчъл — каза той. — В смисъл, че… Много се радвам, че те видях.
Тя отпи нова глътка кафе и се задълбочи в записките си. Личеше, че се стяга, за да продължи.
— Не виждам с какво това обаждане може да промени заключенията ми — започна с лека въздишка. — Да, предвид поведението му, подобно обаждане изглежда доста необичайно независимо с какво име се е представил. Но ти трябва да имаш предвид, че изчезването на Жесто става в най-ранната му фаза. Редица детайли в разследването видимо се отличават от по-късния му почерк. Затова съм на мнение, че обаждането му точно за случая Жесто не е чак толкова необичайно.