— Добре, съгласен съм.
Тя отново запрелиства записките си. Не го поглеждаше.
— Докъде бях стигнала?
— За насочването му към незабележими жертви след първите две убийства.
— Точно така. Исках да подчертая, че явно е започнал да изпитва удоволствие от това, което върши. С това изчезва и необходимостта да привлича вниманието. Иска спокойствие, защото е доволен. Вече няма нужда от обществена изява.
— Какво те тревожи тогава?
— Моля? — Тя го погледна с недоумение.
— Не знам — колебливо каза Бош. — Сякаш изпитваш безпокойство от собствения си психологически профил, в смисъл от профила, който си направила… Сякаш не му вярваш.
Тя кимна, признаваше правилността на наблюдението му.
— Нищо в този профил не подсказва, че става въпрос за човек, който изведнъж решава да сътрудничи на следствието и предлага самопризнания за други престъпления. Виждам по-скоро обратното: това е човек, който не би признал нито едно престъпление, на никаква цена. Човек, който ще отрича докрай, включително и в момента, в който му забият спринцовката.
— Добре, ясно. Противоречието е налице. Но нима не е така и при всички останали? Нима някога си правила психологически портрет, който е сто процента верен?
— Не съм, разбира се. Но въпреки това нещата не ми се връзват. В смисъл, че има и нещо друго. Някаква по-висша цел, ако щеш. Някакъв план. Тези признания носят всички белези на манипулация.
Бош кимна, сякаш това беше извън всякакво съмнение.
— Има такава манипулация. Той манипулира О’Шеа и системата като цяло. С единствената цел да се спаси от спринцовката.
— Възможно е, но може да има и други мотиви. Затова ти казвам да внимаваш.
Последните думи бяха изречени с остър и назидателен тон, сякаш предупреждаваше новак в занаята или непослушно дете.
— Бъди спокойна, ще внимавам — въздъхна Бош, решил да не дълбае повече. После смени темата: — А какво ще кажеш за разчленяването?
— Всъщност задълбах именно в проучването на заключенията от аутопсията. Винаги съм смятала, че тъкмо жертвите дават най-много информация за убиеца. Във всички случаи причината за смъртта е удушава-не. Прободни рани липсват, труповете са разчленени след настъпването на смъртта. А това са две различни неща. Според мен разчленяването е част от усилията Да се отърве от телата, нищо повече. Тук той отново Демонстрира умения, съобразителност и организация. Колкото повече навлизах в материалите, толкова по-силно ставаше убеждението ми, че сме извадили го-късмет да го пипнем онази нощ.
Пръстът й се плъзна по записките.
— Интересът ми беше привлечен от чувалите за боклук. Три за двете жени. В първия са главите и четирите ръце — факт, който навежда на мисълта за отделно укриване на частите, подлежащи на идентификация. Полицията установила ли е накъде е пътувал в момента на задържането?
— Май не. — Бош сви рамене. — Предположили са, че е възнамерявал да ги закопае някъде около стадиона, но това противоречи на факта, че са го задържали в обратна посока. На практика е карал към жилищния квартал под стадиона, далеч от удобните за целта места. Разбира се, долу също има удобни места, но според мен той би се възползвал от много по-сигурните хълмове над града, а не в чертите му. Там никой не би могъл да го види.
— Точно така. — Рейчъл пак прелисти записките си.
— Какво още?
— В крайна сметка може да се окаже, че тази история с фолклора няма нищо общо със случая и всичко е просто съвпадение.
— Но нали в приказките лисицата има таен замък, в който подмамва жертвите си?
Тя учудено вдигна глава.
— Ти нали уж не можеше да се оправяш с компютъра?
— Наистина не мога. Партньорката ми свърши тази работа. Но днес, малко преди да ти се обадя, ходих да обиколя района и не видях никакъв замък.
— Не го приемай толкова буквално — въздъхна тя.
— Добре де. Но въпреки това възниква един голям въпрос около тая работа.
— Какъв въпрос?
— Обърна ли внимание на протокола за ареста? Уейтс не отговаря на въпросите на Оливас и партньора му, но прилежно отговаря на всички въпроси от разпита в предварителния арест. От този протокол научаваме, че има гимназиално образование. Никога не е учил в колеж. В крайна сметка той е най-обикновен мияч на прозорци, който няма откъде да знае за тази прословута средновековна лисица.