Бош го изчака да се успокои и едва тогава отговори:
— Защото мисля, че в момента седя срещу него.
— Майната ти! Нямаш нищо срещу мен, просто защото не съм аз! Още от първия ден ти повтарям, че не съм аз!
Дойде ред на Бош да се наведе над масата. Разстоянието между лицата им беше по-малко от тридесет сантиметра.
— Помня какво си ми казал, Антъни — заплашително изръмжа той. — Но го каза, преди да отскоча до Остин и да си поговоря с приятелката ти. От нея научих някои неща, които, честно казано, ме принуждават да ти обърна по-специално внимание.
— Майната й на тая кучка! Тя е най-обикновена курва!
— Тъй ли? А защо тогава си побеснял от факта, че те е зарязала? Защо се е принудила да избяга от теб? Защо просто не си я пуснал да си тръгне?
— Защото аз ги напускам, а не те мен, ясно?
Бош се облегна назад и кимна.
— Добре. Сега искам да ми разкажеш максимално точно за това, което си правил на девети септември миналата година. Къде си бил, с кого си се срещал…
Дистанционното влезе в действие и кадрите започнаха да се пренавиват на висока скорост.
— Оказа се, че няма алиби за приблизителния час, в който Мари е била отвлечена пред супермаркета. Ще прескочим тази част от разпита, защото е безкрайно дълга и скучна.
Рейчъл беше седнала, увита в чаршафите.
— Какво ти е мнението дотук? — Бош се обърна да я погледне.
Голите й рамене леко се присвиха.
— Прилича ми на типично богаташко синче, но това не означава, че е убиец.
Бош кимна и спря пренавиването.
— Сега ще видиш разпита, който направих две го–1 дини по-късно. Адвокатите на баща му ми издействаха съдебна забрана, в резултат на която можех да го разпитвам само в тяхно присъствие. По тази причина тук няма нищо особено, с изключение на едно нещо, което искам да видиш. Адвокат в случая е Денис Франко, сътрудник в юридическа кантора „Сесил Добс“ със седалище Сенчъри Сити, която обслужва Ти Рекс.
— Ти Рекс?
— Таткото. Томас Рекс Гарланд. Предпочита да го наричат Ти Рекс.
— Ясно.
Бош намали скоростта на пренавиването до степен да следи кадрите. На екрана се появи младият Гарланд — седеше заедно с мъж, с когото непрекъснато се консултираше — разбира се, заради бързия ход на лентата. След известно време Бош пусна видеото на нормална скорост и звукът се върна. Говореше адвокат Франкс.
— Въпреки пълното сътрудничество от страна на клиента ми вие продължавате да го притеснявате със своите неоснователни подозрения и абсурдни въпроси — заяви той тържествено. — Правите го както на служебното му място, така и у дома.
— Работя по въпроса, господин адвокат — отвърна Бош. — И когато свърша, никой адвокат на света няма да може да му помогне.
— Майната ти, Бош! — извика Гарланд. — Съветвам те да не оставаш насаме с мен, защото ще ти натикам гадната мутра в калта, обещавам ти!
Франкс предупредително го докосна по лакътя, а Бош спокойно изчака няколко секунди и вдигна глава.
— Заплашваш ли ме, Антъни? Вероятно ме вземаш за някое от онези уплашени хлапета, които завързваш с белезници за сондите, а след това ги заливаш със суров петрол? Нима си мислиш, че ще се разтреперя от страх и ще избягам с подвита опашка?
Лицето на Гарланд потъмня и се сгърчи в злобна гримаса. Очите му се превърнаха в черни точки.
Бош натисна паузата и заби показалец в екрана.
— Гледай, Рейчъл. Обърни внимание на лицето му, как е разкривено от злоба. Точно лицето му ме накара да го подозирам.
Уолинг не отговори и Бош пак се обърна да я погледне. Изражението й беше такова, сякаш вече беше виждала това разкривено от злоба лице и изпитва страх от него. „Вероятно прилича на някой от убийците, на които е правила психологически профил“, помисли си той.
И пак натисна бутона за превъртане на лентата.
— Прескачаме един период от почти десет години и стигаме до последния разпит, който проведох през април миналата година. Франкс вече го няма, на мястото му е назначен друг адвокат. Той изпусна топката и не поиска подновяване на съдебната забрана срещу мен. Аз незабавно се възползвах от този пропуск и му щракнах белезниците. Той беше доста изненадан. Вероятно беше забравил за съществуването ми. Прибрах го на излизане от ресторанта на Кейт Мантилини.
Лентата отново тръгна с нормална скорост. Гарланд изглеждаше остарял и доста натежал. Лицето му беше надебеляло и отпуснато, а косата му — вече оредяла — беше подстригана късо. Беше с бяла риза и вратовръзка и имаше вид на улегнал мъж.
Разпитът се провеждаше в друго помещение, очевидно в центъра Паркър.
— Ако не съм арестуван, настоявам да си вървя — каза Гарланд.