— Да започнем от самото начало — каза той. — Познаваше ли Мари Жесто преди септември деветдесет и трета?
— Не.
— Виждал ли си я преди отвличането?
— Мисля, че не.
— Къде я видя за пръв път?
— В „Мейфеър“, докато пазаруваше. Беше мой тип и я проследих.
— Докъде?
— Тя се качи в колата си и потегли към Бийчуд Кениън. Спря на чакъления паркинг, който се намира непосредствено под конната база. Мисля, че се казваше Сънсет Ранч. Наоколо беше пусто и реших да я прибера.
— Не го беше планирал предварително, така ли?
— Не. Влязох в супера да си купя безалкохолно. Денят беше много горещ. Реших да я прибера в момента, в който я зърнах. Импулс, нали разбирате. Нищо не можех да направя.
— На паркинга под конната база ли стана това?
— Да. Спрях микробуса до нейната кола. Тя беше абсолютно спокойна. Паркингът е на известно разстояние от базата, малко по-надолу по хълма. Наоколо нямаше жива душа. Сякаш Господ ми каза, че трябва да я прибера.
— Какво точно направи?
— Слязох от микробуса и отворих страничната врата — тази откъм нейната кола. Извадих ножа и й заповядах да се качи. Тя се подчини. Операцията протече бързо и лесно. Тя не ми създаде никакви проблеми.
Говореше като детегледачка, която докладва за поведението на детето в отсъствието на родителите му.
— После какво стана?
— Казах й да си свали дрехите и тя се подчини. Каза, че мога да направя каквото си поискам, само да не я бия. Съгласих се. Тя акуратно си сгъна дрехите. Сякаш не се съмняваше, че скоро пак ще ги облече.
Бош сложи ръка пред устата си. Това бяха едни от най-трудните мигове в професията му: когато заставаше лице в лице с убиеца и слушаше за начина, по който лудостта и извратените му фантазии се пресичат с пътя на невинната жертва.
— Продължавай — глухо рече той.
— Е, останалото ви е известно. Правихме секс, ама тя не се представи добре. Не успя да се отпусне. Наложи се да й помогна.
— Как?
Очите на Уейтс направо прободоха лицето му.
— Убих я, детектив. Стиснах я за гушата. Стисках я, докато очите й не се изцъклиха. А после си довърших работата.
Бош го гледаше втренчено, не можеше да каже дори дума. В подобни мигове се чувстваше абсолютно безпомощен, преставаше да е детектив. Просто не беше в състояние да приеме факта, че едно човешко същество може да е такова отвратително чудовище. Гледаха се дълго. Втренчено, без да мигнат. От това състояние ги извади О’Шеа.
— Това означава, че си правил секс с трупа й, така ли? — попита той.
— Точно така. Докато още беше топла. За мен жената е най-добра за чукане мъртва, но все още топла.
Уейтс погледна Райдър, търсеше някаква реакция. Но тя запази самообладание.
— Ти си отвратителен боклук, Уейтс! — изръмжа Бош.
В очите на затворника проблеснаха весели искрици.
— Ако това е най-силната ви реакция, ще трябва доста да поработите върху себе си, детектив Бош. Защото гадостите тепърва започват. Сексът е дреболия. Живи, мъртви — все тая. Чукаш, забравяш и продължаваш напред. Но аз й взех душата — нещо, което никой не може да ми отнеме!
Бош сведе поглед към разтворената папка пред себе си, но не успя да прочете нито ред. Буквите бяха напълно размазани.
— Давай нататък — промърмори най-сетне. — Какво стана после?
— Почистих и подредих микробуса. Отзад винаги имам няколко найлонови чувала. Опаковах тялото й и го подготвих за погребение. После слязох от микробуса и го заключих. Прехвърлих дрехите в нейната кола и я подкарах. Прецених, че това е най-добрият начин за заблуда на полицията.
— Къде отиде?
— Знаете къде, детектив. Във Високата кула. Разполагах с информация за празния гараж там. Бях ходил там седмица преди това, търсех работа. Управителят спомена за един свободен апартамент, аз проявих интерес и той ми го показа.
— Плюс гаража, така ли?
— Не, само го спомена. На излизане забелязах, че на вратата няма катинар.
— Значи закара колата на Мари Жесто в комплекса и я вкара във въпросния гараж?
— Точно така.
— Някой видя ли те? Ти видя ли някого?
— И на двата въпроса отговорът е „не“. Действах изключително предпазливо.
— А какво стана с твоя микробус? Кога отиде да го прибереш от Бийчуд?
— Изчаках да се мръкне, защото трябваше и да по-копая. Нали разбирате?
— Върху него бяха ли изписани рекламните надписи на фирмата ти?
— Не, още не. Това беше още в началото и не исках да привличам излишно внимание. Работех предимно с препоръки, защото все още нямах лиценз. Всичко това дойде по-късно. Всъщност този микробус беше друг. На по-късен етап си купих нов.