— Как стигна до конната база, за да прибереш микробуса?
— С такси.
— Помниш ли на коя компания?
— Не, не съм го поръчвал. След като оставих колата й във Високата кула, слязох пеша до един ресторант, който посещавах редовно, докато живеех на Франклин. Може би го знаете, казва се „Бърдс“ и предлага страхотно печено пиле. Между другото, разходката ми отне доста време. Поръчах си вечеря, изчаках да се стъмни и ги накарах да ми повикат такси. Казах на шофьора да ме остави пред входа на конната база, за да не направи връзка с микробуса на паркинга. Огледах района и отидох при буса едва след като се уверих, че наоколо няма жива душа. После почнах да търся подходящо място за засаждане на малкото си цвете…
— Същото, което помниш и до днес?
— Абсолютно.
— Изкопа дупка, така ли?
— Да.
— Колко дълбока?
— Не особено дълбока.
— С какво я изкопа?
— С лопата.
— Винаги ли носиш лопата в микробуса за миене на прозорци?
— Не. Тази я открих до стената на конюшните. Сигурно са я използвали за почистване или нещо подобно.
— Върна ли я на мястото й?
— Разбира се, детектив. Аз не съм крадец на лопати, а на души.
Бош пак се взря в папката пред себе си.
— Кога за последен път си посетил мястото, на което е закопана Мари Жесто?
— Хм, нека си помисля… Преди малко повече от година. Обикновено отскачам дотам на всеки девети септември. За да отпразнувам нашата годишнина, разбирате… Но тази година се оказах малко зает…
Усмивката му беше искрена и добронамерена.
Бош механично отчете, че е приключил с въпросите. Сега всичко зависеше от Уейтс, който трябваше да ги заведе при тялото, а след това и от криминалистите, които трябваше да докажат верността на разказа му.
— Пресата отдели доста голямо внимание на изчезването на Мари Жесто — подхвърли той. — Помниш ли?
— Разбира се. Това ме накара да си извлека някои важни поуки. Никога след това не съм действал импулсивно. Подготвях се много внимателно за цветята, които исках да откъсна.
— Но въпреки това позвъни на следователите по делото, нали?
— Да. Обадих се в полицията и казах, че съм я видял в „Мейфеър“, сама…
— Защо го направи?
— Не знам. — Уейтс сви рамене. — Вероятно съм мислил, че ще е интересно да говоря с някой от хората, които ме издирват. С вас ли говорих?
— Не, с партньора ми.
— Да, да… Сега си спомням защо го направих. Просто за всеки случай — ако някой случайно ме е забелязал в онзи супермаркет и може да ме опише…
Бош кимна.
— Но си се представил с името Робърт Саксън. Защо?
Ново свиване на рамене.
— Понякога използвам това име.
— Но то не е истинското ти име, така ли?
— Не. Вие знаете истинското ми име, детектив.
— А как ще реагираш, ако ти кажа, че не вярвам на нито една дума от днешните ти обяснения? Как ще реагираш на това?
— Много просто: заведете ме в Бийчуд Кениън и ще ви докажа всичко, което казах.
— Ще го направим.
Бош бутна стола и каза, че иска да се консултира с колегите си. Уейтс и адвокатът му останаха в стаята.
— Я се поразходете малко — подхвърли О’Шеа на охраната. Изчака затварянето на вратата и отдалечаването на заместник-шерифите, после въздъхна: — Вътре стана доста задушно, а?
— Особено след всичките глупости, които надрънка тоя тип — навъсено отвърна Бош.
— Какво има пък сега, детектив? — О’Шеа го изгледа.
— Просто не вярвам на приказките му!
— Защо?
— Защото има отговори за всичко. Ама част от тях не вършат работа. В продължение на цяла седмица проверявахме таксиметровите компании — всяко повикване и всеки маршрут. Бяхме отчели факта, че онзи, който е закарал колата й в гаража на Високата кула, ще трябва да се върне за собствената си кола. Проверката обхвана конната база плюс всички таксиметрови компании в града. Никой не докладва за пътуване дотам — нито през нощта, нито на следващия ден.
Оливас направи крачка напред и се включи в разговора.
— Това не е сто процента сигурно, Бош. И ти прекрасно го знаеш. Всеки таксиджия би могъл да го закара там, без да обявява маршрута си. Освен това има куп нелегални таксита, които обслужват главно ресторантите.
— Въпреки това не вярвам на глупостите, които ни надрънка тоя тип. — Бош поклати глава. — Не може да има отговор на всичко, просто не може. Лопатата била опряна на стената на конюшнята. Ами ако не е била там? С какво е възнамерявал да закопае трупа?
О’Шеа безпомощно разпери ръце.
— Няма как да проверим. Ако наистина ни посочи мястото, на което е заровил горкото момиче, твоите подозрения трябва да отпаднат просто защото престават да имат значение. Но ако не открием трупа, преговорите за споразумение автоматично се прекратяват.