Бош се наведе напред, извъртя тялото си и погледна Райдър от другата страна на затворника. Тя извъртя очи, за да го предупреди да не върши глупости.
— Мори Суон — промърмори той с въздишка. — Признавам, че е дяволски добър адвокат. Осигурил е на тоя тип най-добрата сделка в живота му.
— Бош! — обади се отново Оливас.
— Не говоря с него, а с партньорката си — поясни Бош, после замълча и извърна глава към прозореца. Уейтс се размърда — веригите му издрънчаха — и каза тихо:
— Не бяхте длъжен да приемете сделката, детектив Бош.
— Изборът не беше мой — отвърна Бош, без да го гледа. — Ако беше, сега нямаше да сме в тази кола.
Уейтс кимна.
— Око за око значи… Би трябвало да се сетя. Вие сте от хората, които…
— Затваряй си устата, Уейтс! — рязко заповяда Оливас, протегна ръка и включи радиото. От тонколоните изригна ритмична музика и той бързо завъртя копчето на звука и възкликна възмутено:
— Кой последен е карал тая бракма, мътните да го вземат?
Възцари се тишина. Вече навлизаха в Холивуд. Оливас даде мигач и се насочи към изхода за Гоуър Авеню, а Бош се обърна да провери дали другите коли ги следват. Процесията беше в ред, над нея летеше хеликоптер с голяма цифра 4 на корема. Той се обърна напред, отново срещна очите на Оливас в огледалцето и изръмжа:
— Кой е съобщил на медиите? Ти или шефът ти?
— Какъв шеф? Какви ги дрънкаш?
Очите на Оливас бързо се върнаха на пътя, но Бош успя да улови гузното им изражение.
— Ясна работа. — Той поклати глава. — Какво ти обеща Рикошета? Той печели изборите, а ти ставаш шеф на следствието, така ли?
— Нямам никакво намерение да напускам отдела! — отсече Оливас. — Предпочитам да работя там, където ме уважават и ценят качествата ми!
— Май всяка сутрин го повтаряш пред огледалото — отбеляза с крива усмивка Бош.
— Върви по дяволите!
— Господа, господа! — примирително се обади Уейтс. — Не можем ли да пътуваме като нормални хора?
— Ти да мълчиш! — сряза го Бош. — На теб може и да не ти пука, че цялата работа се превръща в реклама на кандидата О’Шеа, но на мен ми пука! Спри колата, Оливас! Искам да си поговоря с господин прокурора!
— Изключено! — Оливас поклати глава. — Превозваме арестант!
Отклониха се към изхода на Гоуър, направиха десен завой и заковаха на червения светофар на пресечката с Франклин. В същия миг стана зелено, моторът изрева и колата пресече кръстовището в посока Бийчуд Драйв.
Оттук до върха на хълма щяха да карат, без да намаляват скоростта. Бош извади телефона си и набра номера на О’Шеа.
— Ало?
— Обажда се Бош. Идеята да се съобщи на медиите никак не е добра.
След секунда О’Шеа каза:
— Няма страшно. Те са на достатъчно голяма дистанция. Освен това използват хеликоптер.
— А кой ще ни чака горе, на върха на Бийчуд?
— Никой, Бош. Такава е уговорката. Имат право да ни следват по въздуха, но никакви хора на земята, за да не бъде компрометирана операцията. Няма от какво да се безпокоиш. Те работят с мен и знаят какви са правилата.
— Добре, както и да е.
Бош затвори капачето и гневно натика телефона в джоба си.
— Трябва да се успокоите, детектив — подхвърли Уейтс.
— А ти трябва да си затваряш устата!
— Опитвам се да ви помогна.
— В такъв случай веднага си затвори шибаната уста!
Отново се възцари тишина. Бош бавно осъзна, че няма никакъв смисъл да се ядосва заради хеликоптера и всичко останало — това само раздвояваше вниманието му. Трябваше да се съсредоточи единствено върху това, което предстоеше.
Бийчуд Кениън беше спокоен квартал, разположен на склона на планината Санта Моника. Не притежаваше патриархалното излъчване на съседния Лоръл Кениън, но обитателите му го предпочитаха заради уединението, тишината и спокойствието. За разлика от повечето планински проходи, пресичащи планината от изток на запад, този каньон свършваше в подножието на върха и пътят до него не представляваше интерес за транзитно преминаващите автомобили. По тази причина той се използваше предимно от жителите на квартала и не беше толкова натоварен.
Процесията пое нагоре. Между дърветата се показаха огромните букви на холивудския надпис, с които беше украсен съседният гол баир. На практика тези букви, оформени преди повече от осемдесет години и получили световна известност, бяха част от рекламата на някогашна компания за недвижими имоти, ангажирана в застрояването на околността. В момента те не рекламираха нищо и представляваха по-скоро състояние на духа. Масивният каменен портал на входа на Бийчуд беше последен спомен от някогашната кампания за популяризиране на Холивуд.