Бош не отговори. Нямаше никакво намерение да обсъжда душевното си състояние с тоя тип.
— Опитвам се да си представя всички случаи, по които сте работили — отново опита Уейтс. — Колко от тях приличат на този? Колко са били жените като Мари? Обзалагам се, че…
— Млъквай, Уейтс! — изръмжа Оливас.
— Рей, моля те — меко добави Суон.
— Просто се опитвам да завържа разговор с детектива.
— Говори си наум! — отсече Оливас.
Тишината продължи още няколко минути, после чуха стъпките на Кафарели, придружени от металическо потракване. Бош отиде да я посрещне, взе стълбата от ръцете й и внимателно я спусна в дупката. Когато се обърна, видя, че Оливас освобождава едната ръка на затворника — другата му остана прикована за веригата.
— И другата, детектив — обади се Суон.
— Една му стига.
— Съжалявам, детектив, но няма да позволя това. Той трябва да използва и двете си ръце, за да може да се предпази при евентуално подхлъзване.
— Ще го направи и с една.
Бош ги остави да спорят, обърна се с гръб към дупката и стъпи на стълбата. Спусна се без проблеми и бавно се огледа. Пътека вече нямаше. Оттук нататък щеше да им е много по-трудно да стигнат до мястото, на което бе заровена Мари Жесто. Вдигна глава към спорещите и зачака.
— Хайде, Фреди, действай — ядосано изръмжа О’Шеа. — Помощник, вие слезте пръв и хванете на мушката си господин Уейтс — в случай, че му хрумнат някакви идеи. Детектив Райдър, разрешавам ви да извадите пистолета си от кобура. Оставате тук в подкрепа на Фреди.
Бош стъпи на долното стъпало, внимателно взе пушката от ръцете на помощник-шерифа, след което се отдръпна да му направи място. Униформеният слезе При него и си взе пушката.
Бош вдигна глава и подвикна на Оливас:
— Хвърли ми белезниците.
Улови ги във въздуха и зае позиция на второто стъпало. Уейтс започна да слиза, а операторът включи камерата си. Бош вдигна ръка и сграбчи веригата на кръста му.
— Сега е моментът, Рей — прошепна в ухото му. — Единственият ти шанс. Сигурен ли си, че не искащ да опиташ?
Уейтс стигна дъното, обърна се и протегна ръце за белезниците.
— Не, детектив. — Погледна го в очите. — Прекалено много обичам живота.
— И аз така си помислих. — Бош му щракна белезниците и погледна нагоре. — Окей, всичко е наред.
Останалите членове на групата слязоха един по един. О’Шеа се огледа и установи, че пътека няма.
— А сега накъде? — обърна се той към Уейтс.
— Ами…
Уейтс се завъртя и заоглежда шубраците.
— Не се дърпай! — изръмжа Оливас, който за малко не изпусна веригата.
— Натам — спокойно каза затворникът и кимна надясно. — Просто за момент изгубих ориентация.
— Не ни разигравай, Уейтс — предупреди го Оливас. — Или ще ни заведеш при тялото, или се връщаме в града, изправяме те пред съда и започваш да се готвиш за инжекцията! Това ясно ли ти е?
— Ясно ми е. Да вървим.
Уейтс тръгна надясно, групата го последва. Оливас продължаваше да стиска веригата на кръста му, следван от помощник-шерифа с насочена пушка. Тук земята беше доста по-мека и кална. Влагата от пролетните дъждове се беше събрала на дъното на дерето.
Излязоха на малка полянка, скрита почти изцяло под короната на огромен дъб. Уейтс вдигна глава и Бош механично проследи погледа му. На един от по-ниските клони беше окачена жълтеникава лента за коса.
— Странно — измърмори затворникът. — Едно време беше синя.
Според материалите по следствието в момента на изчезването си Мари Жесто била с прибрана коса. За целта използвала синя платнена лента. Тази информация беше предоставена от приятелка на Жесто, била с нея сутринта преди отвличането. Но сред акуратно сгънатите дрехи в изоставената кола не беше открита лента.
Бош се взря в парчето плат, обезцветено след тринадесет години на открито. После бавно се обърна към убиеца. Уейтс се усмихваше.
— Стигнахме, детектив. Най-после открихте вашата Мари.
— Къде?
— В момента стоите върху нея.
Бош направи рязка крачка назад, а Уейтс се изсмя.
— Спокойно, детектив. На нея й е все едно. Нали знаете за „дългия сън“? Един велик писател го е оставил за поколенията. Когато заспи навеки, човек не се интересува нито от грозния начин, по който е умрял, нито от мястото, на което е погребан…
Бош го погледна втренчено. Беше дълбоко озадачен от литературните познания на този мияч на прозорци. Уейтс очевидно отгатна мислите му и подхвърли:
— В затвора съм от месец май, детектив. И през Цялото това време четох…
— Отдръпни се! — рязко заповяда Бош.
Уейтс разпери ръце, колкото му позволяваха белезниците, и направи няколко крачки към дъба.