— Нямам информация, сър — отвърна служителката. — Ако седнете и…
— Кой може да ми даде информация? Къде е дежурният лекар?
— При пациентката, сър. Ако го повикам да ви даде информация, кой ще се грижи за нея?
— Значи е жива?
— Засега не мога да…
Бош й обърна гръб и решително тръгна към двете врати в дъното на коридора. Натисна едно копче на стената и вратите се отвориха. Администраторката извика нещо след него, но той дори не се обърна. В шоковата зала имаше осем маси, отделени с подвижни паравани. В центъра имайте нещо като кабинет за лекарите и сестрите, в който постоянно влизаха и излизаха хора с бели престилки. Пред паравана вдясно стоеше единият от мъжете, който беше оказал първа помощ на Райдър.
— Как е тя? — викна Бош, докато тичаше към него.
— Държи се. Изгубила е много кръв, но…
И като видя с кого разговаря, млъкна.
— Не може да влизате тук, полицай. Отидете в чакалнята…
— Тя е мой партньор! Искам да зная какво е състоянието й.
— В момента с нея се занимава един от най-добрите екипи за спешна помощ в града. Правят всичко възможно да й спасят живота. Обзалагам се, че ще успеят, но вие трябва да се махнете оттук.
— Господине?
Бош рязко се обърна. Към него крачеше мъж с униформата на охранител, следван от администраторката.
— Искам да получа информация за състоянието й, нищо повече — обясни Бош.
— Моля да ме последвате, господине — твърдо рече охранителят и го хвана за лакътя.
— Не ме докосвайте, аз съм полицейски детектив! — Бош дръпна ръката си. — Искам да разбера какво става с партньорката ми.
— Ще ви съобщят. Сега моля да…
Човекът допусна фаталната грешка отново да посегне към него. Този път Бош не се отдръпна, а го Удари през пръстите и изръмжа:
— Казах да не ме пипаш!
— Спрете! — намеси се човекът от бърза помощ. — Детектив, елате да изпием по едно кафе и ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Става ли?
Бош не отговори и онзи реши да подслади предложението си.
— Ще ви намеря някоя чиста престилка, за да махнете тези кални дрехи. Така ще е по-добре, нали?
Бош не възрази. Пазачът облекчено кимна, а санитарят тръгна към близкия склад за чисто работно облекло и се обърна да прецени ръста на детектива. Свали от най-горния рафт една светлосиня престилка, прибави към нея меки чехли и го поведе към дежурната стая, където имаше автомати за кафе, безалкохолни напитки и сандвичи. Бош избра кафе без мляко, но нямаше монети. Човекът се усмихна, бръкна в джоба си и каза:
— Ако искате да се измиете и преоблечете, умивалнята е отсреща.
— Първо ми кажете как е тя.
— Добре, седнете.
Седнаха до една малка кръгла масичка в дъното на помещението и човекът протегна ръка:
— Приятно ми е, Дейл Дилън.
— Хари Бош. — Бош стисна десницата му.
— Радвам се да се запознаем, детектив Бош. Преди всичко искам да ви благодаря за всичко, което сте направили там, в калта. Твърде вероятно е да се окаже, че сте спасили живота на вашата партньорка. Изгубила е много кръв, но е борец. В момента я реанимират, да се надяваме, че всичко ще е наред.
— Тежко ли е състоянието й?
— Да. Това е един от онези случаи, при които нищо не се знае, преди да бъде стабилизирана. Куршумът е засегнал артерията. В момента я подготвят за операция. Поради загубата на кръв има риск от шок. Все още е в опасност, но ако избегне шока, има всички шансове да се оправи. „Да се оправи“ означава да оживее и да се подложи на продължителна рехабилитация.
Бош кимна.
— Това е неофициалното ми мнение — добави Дилън. — Не съм лекар и не би трябвало да споделям с вас нищо.
Бош усети вибрациите на телефона в джоба си, но не реагира.
— Благодаря за всичко — каза уморено. — Кога ще мога да я видя?
— Нямам представа. Работата ми е да ги докарам дотук и да ги предам в ръцете на реаниматорите. Казах ви всичко, което зная, дори повече от позволеното. Ако решите да чакате тук, ще е по-добре да се измиете и преоблечете. С тези дрехи плашите хората…
Бош кимна и Дилън се изправи. Беше свършил добра работа — бе предотвратил една доста взривоопасна ситуация.
— Благодаря, Дейл.
— Няма за какво, детектив. Не се сърдете на пазача, ако случайно го срещнете.
— Окей.
Човекът си тръгна, а Бош влезе в умивалнята и смъкна калното яке. Оказа се, че болничният халат няма джобове, в които да прибере пистолета, телефона, значката и останалите си лични вещи. По тази причина реши да остане с мръсните джинси. После вдигна глава към огледалото. Лицето му беше кално и оплескано с кръв. През следващите пет минути се плиска с вода и търкаше ръцете си със сапун. Спря едва когато видя, че в умивалника тече абсолютно чиста вода.