„Политиката в този град много прилича на киноиндустрията — заявяваше една от известните фигури. — Никой нищо не знае. Това може да се окаже както предимство за Рик О’Шеа, така и фактор, който може да провали кариерата му“.
Разбира се, двата вестника поместваха и коментарите на Гейбриъл Уилямс — основният конкурент на О’Шеа в предизборната кампания. Той наричаше инцидента „непростима грешка“ и хвърляше цялата отговорност върху О’Шеа. „Какъв коз за него би бил изчезналият видеозапис“, помисли Бош. Може би онзи Корвин вече бе преценил това и работеше по въпроса.
В пространно интервю Ървин Ървинг, в качеството си на общински съветник, не пропускаше да хвърли цялата вина върху некадърното ръководство на полицията, допуснало грешката да възстанови на работа детектив Бош след оттеглянето му преди малко повече от година. Специално се изтъкваше, че Ървинг по онова време заместник-началник на полицията, бил твърдо против това назначение. И двата вестника съобщаваха, че в момента Бош е разследван от ОУО и не може да бъде открит за коментар. Но и двата пропускаха да уточнят, че въпросният отдел провежда рутинно разследване на всеки случай с употреба на оръжие от полицейски служители. Този пропуск придаваше на новината необходимата доза подозрителност за обикновения читател.
Един от спомагателните материали в „Таймс“ беше подписан от Кейша Ръсел — дългогодишна криминална репортерка, която наскоро се беше прехвърлила на политическите новини — не по-малко опасна и късаща нервите сфера в журналистиката. Кейша беше направила опит да се свърже с него предната вечер и бе оставила съобщение на телефонния секретар. Но снощи той нямаше никакво желание да разговаря с репортери, включително с такива, на които вярваше.
Номерът й беше записан в паметта на телефона му. Преди да смени амплоато си, Кейша често го търсеше за информация, срещу която му правеше някои дребни, но важни услуги. Бош отмести вестниците и захапа тоста. Днес беше избрал подсладения вариант — обилно полят с кленов сироп и поръсен с пудра захар. Въглехидратите щяха да го заредят с допълнителната енергия, която несъмнено щеше да му трябва през деня.
Преполови закуската си, извади мобилния телефон и набра номера на репортерката. Тя вдигна веднага.
— Здрасти, Кейша, обажда се Хари Бош.
— Отдавна не сме се чували, Хари Бош.
— Е, ти вече си голяма работа, особено на политическата сцена.
— Ама този път политиката май се сблъска челно с полицията, а? Защо снощи не отговори на обаждането ми?
— Защото прекрасно знаеш, че нямам право да коментирам текущо разследване, още повече такова, в което съм непосредствено ангажиран. Освен това ми беше паднала батерията. Прочетох съобщението ти едва след като се прибрах у дома — в час, който беше далеч след залагането на броя в печатницата.
— Как е партньорката ти? — стана сериозна тя.
— Държи се.
— А ти наистина си се разминал без драскотина, така ли?
— Да, поне във физическия смисъл на думата.
— Но не и в политическия, така ли?
— Точно така.
— Е, материалите вече излязоха. Малко е късничко да искаш право на отговор.
— Нямам подобни намерения. Знаеш, че не обичам да виждам името си по вестниците.
— Ясно. Значи ще говорим неофициално и ти ще си моят „достоверен, но неназован източник“.
— Не съвсем.
Бош ясно долови нетърпеливата й въздишка.
— Защо тогава ми се обаждаш, Хари?
— Първо, защото винаги ми е приятно да те чуя, Кейша. И второ, защото като политически репортер ти със сигурност поддържаш пряка връзка с всички кандидати. Просто за да им поискаш коментар за горещите събития на деня, нали така? Като вчерашното…
Тя се поколеба за миг, очевидно се опитваше да разбере накъде води всичко това.
— Да. Ние сме известни с възможностите си да поддържаме връзка с хората, които са ни нужни. Но не и със заядливи ченгета. В повечето случаи те ни създават излишни проблеми.
— Така те искам. — Бош се ухили.
— Казвай защо се обаждаш.
— Трябва ми пряка връзка с Ървин Ървинг.
Този път паузата се проточи.
— Не мога да ти дам този телефон, Хари — въздъхна най-сетне тя. — Получих го в знак на доверие, а ако той разбере, че…
— Стига, Кейша. Прекрасно знаеш, че подобно доверие са получили всички останали репортери, които отразяват кампанията. Ако не му кажа, той няма как да разбере, че съм го взел от теб. А аз няма да му кажа. Знаеш, че умея да пазя тайна.
— Въпреки това ми е неудобно да го направя без разрешение. Ако искаш, мога да му звънна, а след това да…
— Той няма да ти разреши, Кейша. Ако имаше желание да говори с мен, спокойно можех да му оставя съобщение в предизборния щаб… Всъщност къде се намира той?