— Нищо особено. Взех го с цел да почета, ако спиш.
Това са фотокопия от следствените материали: направих ги, преди да се оттегля.
— Какво ще правиш с тях?
— Нищо, нали ти казах. Просто продължавам да мисля, че по време на първото следствие сме пропуснали нещо.
— Сме?
— Всъщност аз. Напоследък често си пускам един запис от концерта на Колтрейн и Монк в Карнеги Хол. Преди да бъде случайно открит, този запис е престоял петдесет години в архивите на Карнеги. За щастие го е открил човек, който е познавал отлично изпълненията им. В противен случай той щеше да си остане в прашния кашон завинаги.
— Как се връзва това с твоето разследване?
Бош се усмихна. Макар да лежеше в реанимацията надупчена с два куршума, тази жена не беше изгубила дори частица от бойния си дух.
— Не знам — въздъхна той. — Но продължавам да си мисля, че в тези документи има нещо, което мога да открия само аз.
— Успех. Докато си препрочиташ папките, мисля да подремна.
— Добре, Киз. Ще се старая да не вдигам шум.
— Няма да се върна, Хари…
Той я погледна. Думите й не му харесаха, но моментът не беше подходящ за спорове.
— Както си решиш, Киз.
— Току-що ме посети старата ми приятелка Шийла. Научила от вестниците и решила да се отбие. Обеща да се грижи за мен, докато се оправя, но при условие да напусна полицията.
Това обясняваше нежеланието на Шийла да разговоря с Бош при одевешната среща в коридора.
— В нашата професия рано или късно се стига до подобен момент — добави Райдър.
— Знам, разговаряли сме по този въпрос. Но не мисля, че сега е моментът да го обсъждаме.
— Не само Шийла мисли така — тихо каза Райдър. — Вчерашните събития доказаха, че не ме бива за ченге.
— Какво?! — Бош вдигна вежди. — Ти си едно от най-добрите ченгета, които познавам!
По бузата й се търкулна сълза.
— Вцепених се, Хари — прошепна тя. — Замръзнах като някаква шибана новачка и му позволих да стреля по мен!
— Не се стягай, Киз!
— Онези хора загинаха заради мен. Когато сграбчи Оливас, не бях в състояние да помръдна. Стоях и гледах, вместо да го надупча. Стоях и гледах, докато стреляше по мен. И вместо да вдигна пистолета, вдигнах ръката си.
— Не е така, Киз. Нямаше начин да стреляш, защото щеше да улучиш не него, а Оливас. А след това вече беше късно.
„Дано разбере, че трябва да повтори тези думи и пред следователите на ОУО“, помисли си Бош.
— Не. Трябваше да…
— Добре, Киз, стига — решително я прекъсна той. — Няма да оспорвам решението ти в случай, че наистина искаш да напуснеш. Ще съм сто процента на твоя страна. Но не и за глупостите, които чух току-що. Разбираш ли?
Тя направи опит да извърне глава, но бинтовете й пречеха.
— Добре.
Сълзите в очите й бяха доказателство за наличието на много по-дълбоки рани от тези, които бяха обработили лекарите.
— Ти трябваше да се качиш горе — прошепна Райдър след дълга пауза.
— Моля?
— По стълбата. Ако вместо мен се беше качил ти, нищо нямаше да се случи, Хари. Просто защото нямаше да се поколебаеш и щеше да го направиш на решето.
— Никой не знае предварително как ще реагира в конкретна ситуация. — Бош поклати глава.
— Но аз се вцепених, Хари!
— Я си подремни, Киз. Оправи се, пък тогава мисли какво решение ще вземеш. Ако решиш да напуснеш, ще те разбера. И ще съм с теб. Независимо какво ще се случи и накъде ще се насочиш.
— Благодаря, Хари — прошепна тя и избърса сълзите си със здравата ръка.
После затвори очи, измърмори нещо и заспа. Бош я гледаше и се опитваше да си представи, че вече не са партньори. Бяха работили добре заедно. Бяха истински екип. Киз щеше да му липсва.
Но в момента не му се мислеше за бъдещето. Отвори папката и се задълбочи в миналото. Започна отначало, от първия следствен рапорт.
Телефонът му завибрира точно когато се готвеше да се прехвърли на свидетелските показания. Той стана и тихо излезе в коридора. Търсеше го лейтенант Рандолф от ОУО.
— Съжалявам, че се наложи да ви отстраним до изясняването на случая.
— Всичко е наред. Знам как стават тези неща.
— Натискът беше доста голям.
— Какво има, лейтенант?
— Ще ви помоля да отскочите до центъра „Паркър“ и да хвърлите едно око на видеозаписа, с който се сдобихме.
— Открили сте диска на оператора от прокуратурата?
Рандолф направи кратка пауза.
— Ще ви отговоря така: да, ние действително получихме запис от него. Но не съм сигурен, че е пълен, и по тази причина искам да чуя вашето мнение. Ще се отбиете ли?
— След четиридесет и пет минути съм при вас.
— Добре, ще ви чакам. Как е партньорката ви?
„Дали пък не знае къде съм?“, запита се Бош.