— Ходихте ли в Тексас?
— Два пъти. Разговаряхме с бившето гадже, което призна, че характерът на Антъни е главната причина за раздялата им.
— Упражнявал е насилие върху нея?
— Тя твърди, че не е. Казва, че го напуснала, преди да се стигне дотам.
О’Шеа се приведе напред и попита напрегнато:
— Антъни Гарланд познавал ли е Мари?
— Не успяхме да установим това. Не сме сигурни. Антъни категорично го отричаше, а след това се намесиха адвокатите на баща му и той престана да отговаря на всякакви въпроси.
— Кога стана това? Имам предвид намесата на адвокатите.
— И преди тринадесет години, и сега. Тази година го разпитвах на два пъти. Притиснах го и той отново поиска адвокат. Сега се появиха нови, заядливи са като зли кучета. Успяха да си издействат съдебна заповед, която ми забранява да разговарям с Антъни в отсъствието на адвокат. Личното ми мнение е, че тази заповед е купена. Това е начинът, по който прави бизнес Ти Рекс Гарланд.
О’Шеа се облегна назад и замислено кимна.
— Антъни Гарланд има ли досие в полицията? Преди или след Жесто?
— Няма, Не е особено продуктивен член на обществото и, доколкото ми е известно, предпочита да живее от подаянията на баща си. Официално се води шеф на охранителна фирма, която се грижи за сигурността на баща му и различните му фирми. Никъде не фигурира като нарушител на закона.
— Но не е ли логично да се предположи, че човек, който отвлича и убива една млада жена, би трябвало да е извършил и предишни престъпления? Обикновено подобни действия не са резултат от временни психически отклонения.
— Точно така, ако се опираме на статистиката. Но винаги има и изключения. Нека не забравяме и парите на таткото. Парите могат да покрият много неща, включително осигуряването на чисто досие.
О’Шеа отново кимна, сякаш за пръв път чуваше за похватите, до които прибягват престъпниците. Но го изигра лошо.
— Какви бяха следващите ви действия?
— Нямаше следващи действия. — Бош поклати глава. — Върнах делото в архива и реших да сложа точка. Но преди две седмици го изисках отново. Не мога да кажа защо. Може би за да поговоря с някои от по-новите приятели на Гарланд, да разбера дали е споменавал пред тях за Мари Жесто или нещо свързано с нея. Някак си разбрах, че просто няма да се откажа от това следствие.
О’Шеа прочисти гърлото си и Бош разбра, че след секунди ще научи причините, поради които ги бяха повикали тук.
— През всичките тези години на следствието по изчезването на Мари Жесто не се ли натъкнахте на името Рей, или Рейнард Уейтс? — попита прокурорът.
— Не — отвърна Бош и се стегна. — Трябваше ли?
О’Шеа издърпа една папка от класьора-акордеон и я разтвори.
— Както вече споменах, ние обявихме публично намеренията си да искаме смъртна присъда за Уейтс — почна той и хвана с два пръста един лист, който приличаше на официално писмо. — След предварителното изслушване той също трябва да е наясно, че присъдата му е написана на стената. Внесъл е жалба срещу мотивите на полицията да го спре, но и той, и адвокатът му знаят, че от това нищо няма да излезе. Тактиката за невменяемост също е изключена, защото тоя тип е толкова пресметлив и съобразителен, колкото всеки убиец, когото съм съдил. След известен размисъл от тяхна страна се стигна до това нещо тук… — Той лекичко размаха листа. — Получих го миналата седмица. Преди да се запознаете със съдържанието му, искам да подчертая, че става въпрос за официално писмо на адвокат, съдържащо предложение за извън-съдебно споразумение. А това означава, че каквото и да предприемем в бъдеще, информацията в него е и ще си остане неофициална. Нямаме право да я използваме за каквото и да било разследване, дори и ако решим да пренебрегнем предложението. Разбирате ли какво искам да ви кажа?
Райдър кимна.
Бош не реагира.
— Детектив Бош? — О’Шеа го погледна настойчиво.
— Може би е по-добре да не го чета — въздъхна Бош. — Може би изобщо не трябва да съм тук.
— Вие отказахте да предадете делото на Фреди. Мисля, че трябва да сте тук, след като държите толкова много на това разследване.
Бош най-после кимна.
— Окей.
О’Шеа плъзна листа по гладкото бюро. Бош и Райдър се наведоха, за да го прочетат — детективът измъкна очилата от джобчето на сакото си.
12.09.2006
До
Ричард О’Шеа, заместник областен прокурор
Областна прокуратура на Лос Анджелис
Уест Темпъл Стрийт 210
Лос Анджелис, КА 90012–3210