— Възможно е Карол да се обади. Вчера казах вкъщи, че ще пренощувам тук, при тебе. Но излъгах. В действителност аз спах у една приятелка…
Изненадана, Люси се надигна над масата за гладене. Зениците й широко се разтвориха между клепачите, отрупани с черен грим. Тя заговори развълнувано:
— Но това е много сериозно, момичето ми! Защо си постъпила така?
— Спречках се с Карол…
— По какъв повод?
— О, за нищо!
Люси отново хвана ютията и с все сила я тласна напред.
— Груба ли беше с тебе? — попита тя. — Предполагах, че добре се разбирате въпреки всичко!
— Не ме разпитвай, мамо, моля ти се.
— Добре! Добре! — прошепна Люси, като продължи да глади старателно. — Ами тогава… Всъщност какво искаш?…
Вероятно тя нямаше желание да научи повече. Въобще не проявяваше интерес към онова, което ставаше на улица „Бонапарт“. Голяма философска, въздишка надигна гърдите й, стегнати в модерен сутиен.
— Неизбежно е, мила моя — продължи тя. — Аз дори съм изненадана, че досега не си се карала с тази жена. Както и да се държи, тя си остава чужда за вас! Ах, бедните ми зайчета! Но трябва да бъдете разумни. Това е животът. В края на краищата ти си на осемнадесет години, скоро ще се омъжиш…
Тя бавно движеше ютията по маншетите на блузата. Коприната съскаше под горещата стомана. Франсоаз пое дълбоко въздух и каза:
— Знаеш ли, мамо, аз много размишлявах през последните дни. Искам да дойда да живея тук.
Тя забеляза как лицето наемайки й се преобрази.
— Да живееш тук? Как така?
— Искам да кажа… да живея с тебе, при вас…
При тези думи очите на Люси загледаха неодобрително, дори с уплаха. Тя остави ютията и измърмори:
— Не е възможно!
— Защо, мамо?
— Но… ние… ние нямаме свободна стая!
— Ами тази? Уверявам те, че тук ще се чувствувам много добре!
— Виж какво, Франсоаз, тази стая ми служи за пералня. Толкова ми е необходима. А след години… след години Анжелик ще спи тук… Не, всичко е толкова сложно… А освен това баща ти ще се разгневи! Не ми се иска да се разправям с него!…
Люси говореше припряно, с неубедителен и сърдит глас. Можеше дори да се каже, че е възмутена от дъщеря си, загдето я поставя в такова деликатно положение. Франсоаз остана изумена и като я слушаше, имаше чувството, че около нея се образува бездна, която никога няма да се запълни. Един след друг хората, на които тя разчиташе, разкриваха пред нея истинския си лик. И изведнъж реши, че майка й е виновна за нещастията, които днес се сипят върху семейството им. Ако майка им не бе се развела, нямаше да има трагедии нито с Жан-Марк и Карол, нито с нея… Всички щяха да живеят заедно и щастливо в апартамента на улица „Бонапарт“. Люси сгъна грижливо блузата си и я постави върху един стол. Устата й бе свита в недоволна гримаса. За първи път в живота си Франсоаз гледаше с омраза и гняв тази силно гримирана жена, която бе изоставила децата си, бе тръгнала след друг мъж и която сега, свила се в личното си щастие, изпадаше в ужас от страх, че ще я безпокоят. Да, всичко е по нейна вина! Дори на една Карол можеше да се прости, но не и на нея!
— И после, да не забравяме Ивон — продължи Люси. — Какво ще каже Ивон, ако в къщата му вмъкна едно голямо момиче, ей така неочаквано?
Тя хленчеше сега, беше отвратителна в тази комедия, Франсоаз не можеше да не се съгласи с нея.
— Да… да… Имаш право… Не бях помислила за тези неща…
Обаче в душата си чувствуваше парещите болки на унижението — бе изгонена, нежелана в един дом, който тя с цялата си наивност бе считала за свой. Измъчваха я усилията на майка й да й подаде горчивата чаша деликатно. Искаше й се да й каже: „Престани, мамо! Не се насилвай толкова!“… Понеже Люси хвана ръката й, тя се дръпна грубо. В този момент телефонът иззвъня. Франсоаз предварително изтръпна от ужас.
— Това е Карол! — извика тя и изтича след майка си.
Телефонът бе в хола. Люси вдигна слушалката, каза: „Да, аз съм!“ и направи знак на дъщеря си да вземе втората слушалка. Франсоаз чу любезния глас на Карол:
— Добър ден, мадам. Прощавайте, че ви безпокоя…
— Но моля ви, мадам — отвърна Люси с престорен глас.
— Франсоаз у вас ли е?
Люси погледна съучастнически дъщеря си и отвърна бързо:
— Разбира се! От снощи! Спа тук. Искате ли да говорите с нея?
Тя изигра хубав номер на Карол. Връх на цивилизацията!