— А пък аз съм сигурен, че не! — извика Даниел с пламнало лице.
— Защо?
— Защото са като мене. За тях най-важното е да играят честно!
— И да спечелят!
— Но не с измама, татко. Ако играят нечестно, ще бъдат много смешни. Всичко ще се изопачи!…
Настъпи мълчание. Даниел огледа всички. Баща му го наблюдаваше с насмешка. Карол му се усмихваше любовно, Жан-Марк, блед и замислен, гледаше нанякъде, Франсоаз с наведена глава чупеше нервно коричка хляб с пръстите си.
— Добре — каза Филип — действувай както искаш!
Мерседес поднесе плодове. Даниел прибра писмото и го пъхна в джоба си между две парчета мукава, за да не го измачка.
— Утре Франсоаз ще обядва с мене — каза Жан-Марк, — ако нямате нищо против!
— Може, разбира се! — каза Карол.
Даниел очакваше, че поканата ще важи и за него, но нито Жан-Марк, нито Франсоаз показаха, че държат на неговото присъствие. Той бързо се утеши, като помисли за битките, които му предстояха в канторите на параходните дружества. А през юли приключението! Щеше да пътува най-малко две седмици по море, докато стигне в Абиджан. В открито море, клатушкане на кораба, промяна на часа, хвърчащи риби, вечери на мостика, а над главата — всички звезди на Южното полукълбо. В най-хубавата част на пътуването Даниел чу как баща му съобщи със загрижен тон, че следващата седмица е принуден да отпътува за Лондон.
— Пак ли? — извика Карол.
— Отчаян съм, мила — каза Филип, като взе ръката й и я допря до устните си. — Обаче не мога да поверя на никого договарянето с тръста Хопкинс, нали знаеш…
Тя имаше отчаян, разгневен вид. Даниел я оправдаваше. Трябва да е много неприятно за една жена да има съпруг, който винаги е на път! Но, от друга страна, когато бъде женен, и той без съмнение често ще напуска дома си, за да предприема големи пътешествия. Бедната Даниела! Но дали ще се ожени за нея? Нямаше нищо по-несигурно от това. Искаше му се да си поживее добре, преди да сключи брак.
— Колко време смяташ да отсъствуваш? — попита Карол предпазливо.
— Два или три дни — отвърна Филип.
— Казваш така, но като стигнеш там, ще намериш хиляди причини, за да останеш по-дълго!
Филип се засмя с широко отворена уста.
— Кълна ти се, че няма!
И победена, Карол също се засмя, като отправи към съпруга си поглед на влюбена, снизходителна жена, която прощава всичко. Даниел се възхити на разбирателството им. Рядко можеше да се намери така здраво свързана двойка на техните години! Жан-Марк и Франсоаз, заболи носове в чиниите си, не изглеждаха възхитени, че имат такива родители.
След вечерята Даниел се прибра в стаята си, за да се подготви за класното по история, което бе тежко бреме за него, тъй като оставаха още шест седмици до решителните изпити. В класа си бяха дали дума, че никой няма да напише повече от десет реда. Ще падне голяма сеч, каквато не можеха да си представят. Учителите правеха всичко възможно, за да отвратят учениците от сериозна работа, дори и правителството тази година беше против младежта. Като си каза това, Даниел пак се унесе в мисли по предстоящото пътуване и не можа да погледне сериозно на възмущението си. Въставаше за миг, сякаш правеше гимнастика, за да не надебелява. Едва бе потънал в тетрадките си, и вратата се отвори. Франсоаз нахлу като хала. Изразът на лицето й бе особен — страните й бледи, очите пълни със сълзи. Тя го целуна и каза:
— Много добре направи, като възрази на татко! Няма да лъжеш! Бъди честен, моля те, Даниел!
После излезе тичешком. Той нищо не можа да разбере. Навярно момичетата, общо взето, лесно откачат. Обаче досега бе считал сестра си за щастливо изключение. Дали не бе и тя като другите? В края на краищата той си я обичаше такава, каквато беше — заплесната, нежна и трудолюбива. Пусна плочата, стана и направи няколко стъпки от новия танц, за който Даниела му бе говорила. Обаче не можеше да си припомни дали трябва да направи две крачки напред, две встрани и тогава да подскочи, или пък да подскача след всяка стъпка. Всъщност това нямаше никакво значение. Само глупаците могат да поставят танците над всичко. Човек не може да бъде едновременно изследовател и изпълнител на последните модерни танци. Той се подруса две минути, изгуби такта, отчая се, седна под лампиона риба луна със светещ корем и продължи да учи история, като клатеше глава и щракаше с пръсти.