Ненаситен в живота като ламя. Също като Карол, и Франсоаз в тази менажерия! Потъпкана, унизена, изкаляна!
Слънцето се бе скрило зад къщите в дъното на градината. Стана по-хладно. След дълго мълчание Карол, която наблюдаваше зълва си с любопитство, каза:
— Внимавайте да не направите лоша услуга на Франсоаз, като се отнасяте към нея с голямо снизхождение.
— А вие — възрази Мадлен — внимавайте да не я хвърлите в отчаяние, като я нагрубявате. При втория случай тя ще знае как да постъпи!
— Кой ще я нагрубява? Щом като не иска да види никого, кажете й, че аз ще се постарая баща й нищо да не разбере. Колкото е по-спокойна, толкова по-бързо ще оздравее. Кога ще я видите пак?
— Тази вечер. Позволиха ми да спя в клиниката при нея.
Карол наведе глава, сякаш искаше да покаже, че разбира голямото значение на това благоволение.
— Наистина тя ви обича много!
— Бих искала да взема от стаята й някои неща, които й трябват — каза Мадлен.
— Моля ви, заповядайте.
Станаха едновременно. Карол отвори вратата на хола и се отдръпна, за да мине зълва й. „Чудно — помисли си Мадлен, — никога няма да успея да намразя тази жена! Винаги когато най-жестоко я обвинявам, тя ме изненадва с нещо и ме обезоръжава. Красотата й? Не, а нейната самоувереност и в най-тежките моменти може би. Или по-точно, смелостта, с която се бори, за да бъде щастлива“. Тя премина по коридора и влезе в стаята на Франсоаз. Всичко бе на мястото си — мебелите, книгите и учебниците. Смути я тишината в тази необитаема стая. Отвори гардероба. На закачалката висяха дрехите на една мъртва.
XXIX
Невъзможно бе да се работи при такава горещина. През отворения прозорец градът нахлуваше в стаята с оглушителния си шум, с миризмата на бензин, със своето непрестанно трептене, което отекваше в костите на черепа. „За незаконното обогатяване“. За трети път Жан-Марк препрочиташе тази глава, без да може да запомни най-същественото. Смисълът на текста му се изплъзваше като дим. Петнадесет дни преди изпита — положението бе тежко. Ако не влезе в темпо, ще бъде скъсан. Е. добре! Голяма работа! Скъсан или издържал? Не се живее заради дипломи. На учението могат да се посветят само тия, чието съществуване е толкова празно, че нямат никакви други грижи; типове, които в бледото си всекидневие не се вълнуват от нищо — нито от някое нежно създание, нито от някой проблем; водолази, сковани в скафандри, които гледат как пред тях преминават чудовища с бързи перки, но не могат да уловят нито едно от тях. Обаче той, който трябваше да преодолява, решава и понася толкова много трудности, как можеше да има бистра глава. Франсоаз бе заминала, без да пожелае да го види. Дали му е сърдита? Не го ли считаше виновен за своето отчаяние? Но нали в навечерието на самоубийството си тя му бе говорила с такава обич! Не, не! Защо трябва да търси? Този мръсник Козлов безспорно е виновен за всичко. Кой знае каква комедия е изиграл на Франсоаз, за да я свали в леглото си!
Тази сутрин Жан-Марк бе телефонирал в Тюке. Пак Мадлен се обади и му отговори: Франсоаз от три дни изглежда по-добре, но все още е така тъжна, затворена и далечна. Карол предполагаше, че това са „момински“ истории и че след две седмици няма да има следа от това настроение. Обаче Жан-Марк подозираше, че тя омаловажава станалото, за да не си разваля настроението. На Филип бе обяснила, че Франсоаз, която не била добре от известно време („все поради тази чернодробна криза“), внезапно се увлякла по някакво момче и за да я изолира от него, я била изпратила на „чист въздух“ при леля й. Филип бе лапнал въдицата и одобри, както винаги, взетите от нея мерки. Жан-Марк се учудваше на доверчивостта на баща си. Дали истината не бе друга — той да държи толкова много на своето лично спокойствие, че дори не желае да узнава подробности за живота на децата и жена си? Загрижен преди всичко да не се нарушат удоволствията му, предпочиташе подходящата лъжа вместо тревожната истина, която би го задължила да се занимава с другите. Карол си играеше с него както си искаше. Косвено и Жан-Марк. Те бяха улеснени, действуваха безнаказано, считаха се оправдани дори от този, от когото би трябвало да се страхуват и когото би трябвало да уважават! Вчера той бе пожелал да увеличи със сто франка месечната издръжка за сина си. Жан-Марк бе отказал, макар че имаше нужда от тези пари. Би могъл да си купи някои дреболии, за да подобри мебелировката си. Откровено казано, тук той имаше по-малко удобства за работа, отколкото на улица „Бонапарт“. Липсваше му въздух. А освен това и шумът… Но Карол обичаше тази стая. Тя щеше да дойде в четири часа — за първи път от самоубийството на Франсоаз. Това събитие толкова силно бе раздрусало и двамата, че те, поне на него така му се струваше, нямаха желание да се срещат. Трябваше да мине малко време, за да се възвърне в тях влечението към плътската любов. Три часът и двадесет и пет. След тридесет и пет минути. „А пък аз още не съм научил! Колко глупаво! Впрочем едва ли ще зададат въпроса за незаконното обогатяване: нали такава бе темата преди две години…“ Слепоочията го стягаха. Колкото повече четеше, толкова по-малко запомняше. Пот блестеше по челото му. Той мина зад паравана, изми ръцете си в малкия умивалник, чиито тръби ръмжаха; смени ризата си, включи електрическата самобръсначка и започна да я разхожда по бузите и брадата си. Бръмчеше като кошер, оглуши ушите му. Винаги се бръснеше в последния момент, за да бъде по-чист при посрещането на Карол. След като оглади кожата си, той се изми с леко парфюмирана тоалетна вода, подарък от нея. Тя няма да закъснее. Бе точна, в любовта поне. Запали цигара и се облегна на прозореца. Ако случайно не дойде, ще продължи да зубри. Ще спечели поне три часа. Но за какво ли, щом в главата му не остава нищо? Ако се случи най-лошото, ще се яви през септември. Ще си провали ваканцията. Пък и тази екскурзия в Гърция. Разбира се, че след всичко, което се бе случило, Франсоаз ще остане тук, но за другите нищо няма да се промени. Жан-Марк не познаваше Гърция, но предварително знаеше, че тази страна ще го плени. Мъртвата белота на старините, чистото синьо небе, мъдростта на геометрията, свързана с безумието на митологията, цяло едно изкуство, съпоставено на християнската мистика… И вместо да разглежда Гърция, той навярно ще трябва да прекара най-горещите седмици на лятото потънал в своите учебници по право. Ще бъде много глупаво! Как да се спаси от тази беда? Да учи през нощта може би? Дидие Копелен бе опитал, без да успее. Но това, което не се удаваше на Дидие Копелен, може да се удаде на него, Жан-Марк. Пресметна страниците, които му оставаха да учи, раздели ги на петнадесет, не, на тринадесет, защото трябваше да остави поне четиридесет и осем часа за преговаряне. Дневната дажба бе голяма. Но ако не прави нищо друго!… Седна на масата, взе един лист хартия и сериозно състави програмата на учението си: „Събота — от 9 до 12 часа наказателно право; от 14 до 19 часа административно право. През нощта политическа икономия… Неделя — през целия ден гражданско…“ Но колко пъти вече бе променял разписанието си поради разни причини! Този номер, който някога го успокояваше, сега вече не можеше да го убеди. Струваше му се, че иска да премести някаква планина. Изведнъж се сетя, че няма чай. А пък пиенето на чай бе традиция при срещите му с Карол. Отвори шкафа, в който държеше хранителните продукти. Но да! Бяха останали няколко черни и ароматични прашинки на дъното на металната кутийка с китайски чай, който тя предпочиташе… Постави да кипне вода на котлона и се върна на прозореца. Започна да става нетърпелив. Представяше си дори, че го е страх.