Жан-Марк наля чая, седна срещу нея и започна да я гледа как жадно и смешно пие чая с издадени устни и притворени очи.
— Ох, възкръсвам! — изръмжа тя между две глътки.
А после, като утоли жаждата си, го попита докъде е стигнал с учението си.
— Не напредвам! — отвърна той.
— Бедничкият ми!
— Ще се опитам да работя през нощта.
— Как през нощта? А през деня какво ще правиш?
— И през деня ще работя.
— Ще пукнеш от умора!
Тя му поднесе парче кейк. Опита го и му хареса този плътен и крехък сладкиш, лъхащ на горена захар, сухи плодове и мед…
— Прекрасен е! — каза той.
— Нали?
И като каза тази дума, тя повдигна весело брадичката си. Стори му се, че я вижда за първи път. Една непозната му бе на гости. Момински очи върху добре поддържано женско лице с фини черти. Защо му се виждаше винаги по-хубава в неговата стая, отколкото другаде? Ако бе проявила и най-малкото желание да му се отдаде, той би се отказал навярно. Но тъй като, поне привидно, тя мислеше само за удоволствието да пие май с него, той се успокояваше и чувствуваше как желанието му нараства. Докато тя хрускаше парчето кейк, той си представяше голото й тяло под блузата. И когато тя остави линийката върху масата, хвана ръката й. Бе уверен, че ще се отдръпне, като се усмихне нежно и сухо. Обаче тя не помръдна. Гледаше го и той видя как в очите й бързо, радостно и настойчиво блесна малко пламъче, което му бе добре познато.
Жан-Марк седна на леглото гол до кръста, а тя продължаваше да се излежава. Обикновено той се разнежваше, като я гледаше така сънлива и отпусната след любовта, сякаш бе уморена от някакъв тежък подарък. Днес пред това удовлетворено тяло той изпитваше само съжаление, че не беше се въздържал. Като се отдаде така глупаво на страстта, бе проиграл може би последните си шансове с Карол. Докато тя си мислеше, че го е завладяла още по-силно, той започваше да съзнава с тъга всичко, което правеше връзката им невъзможна. Като бе отворила крадешком вратата, Франсоаз се бе вмъкнала в техния живот. Това бе станало поради неговата непредпазливост. С отчаяната си постъпка тя му бе показала степента и на неговото безумие в тази авантюра. Сега напразно се мъчеше да се убеди, че е сам с Карол в тази стая. Не, той чувствуваше до себе си хладното присъствие на един съдия, от който нищо не може да убегне и чийто гняв бе напълно основателен. И все пак не можеше да се откаже от Карол. Положението бе непоносимо. Обичаше я много, а трябваше да избяга от нея. Той неочаквано реши, че пътешествието из Гърция може да спаси положението. Би предпочел всичко друго, но не и перспективата да прекара един месец между баща си и Карол сред вълшебната атмосфера на Гърция. Дидие Копелен имаше намерение да замине за Съединените щати с екскурзия по намалени цени, организирана специално за студенти. Да се включи в групата. Защо не? Там може би ще забрави всичко. А когато се завърне, ще бъде излекуван от любовта си към Карол. Обзе го стръвно желание към това второ прераждане. И забеляза с изненада, че мисли за Карол като за неприятел. Да я убие и да прескочи трупа й. Един толкова красив труп с изваяна задница под завивката, с открити златисти рамене, с полузакрито от кестенявите коси лице върху бялата възглавница. Тя спеше блажено, а той бдеше злобно. Запали цигара, без да я безпокои. Тя отвори очи и запита:
— За какво мислиш?
Той изтръпна, сякаш някаква ръка от мрамор се стовари върху рамото му. Между пердетата струеше слънчев лъч, в който танцуваха прашинки. Горещината бе тежка, леплива.
— Мислех за изпитите си — каза той.
— Наистина ли си толкова загрижен?
— Мисля, че осемдесет на сто ще бъда скъсан.
— Ще се явиш отново през септември.
— Много смешно ще бъде!
Тя се излегна на гръб и прошепна малко равнодушно:
— Мисля, че дори и да бъдеш скъсан, ще можеш да дойдеш с нас в Гърция през лятото!
— Не. Нали знаеш колко работа ще имам тук…
— О, само месец и половина!
Жан-Марк поклати отрицателно глава.
— В такъв случай ще трябва на всяка цена да издържиш изпитите си — подзе тя, като взе цигарата от ръката му и я сложи в устата си.
За секунда той се помъчи да запази спокойствие. Тя пушеше несъзнателно. И когато хвърли цигарата в една паничка до леглото, той реши да бъде безпощаден и съвсем категоричен. Само един удар — но окончателен.