— Мъчно ми е малко за Жан-Марк. Бяхме му обещали… Той ще бъде съкрушен!
— Може би не толкова, колкото ти си въобразяваш! — каза Карол. — Младите са толкова странни. Понякога човек се лишава, жертвува се за тях, а всъщност разбира, че те преди всичко искат да бъдат оставени на свобода. Имам впечатлението, че Жан-Марк ще бъде по-щастлив, ако придружи приятеля си Копелен в Съединените щати, отколкото да замине с нас в Гърция.
В Съединените щати ли ще ходи Копелен? — попита Филип.
— Да, изглежда. Веднага след изпитите.
— Това ли блазни Жан-Марк?
— Според някои намеци в разговорите, които имах с него, но може би греша…
Озарен от някаква мисъл, Филип надигна глава. Той се насочи по нов път:
— Съединените щати — та това ще бъде прекрасно за него!
— Точно така! — каза Карол.
— Ще му дам препоръчително писмо до Кроуфорд. Там ще усъвършенствува английския език, ще пътува из вътрешността на страната, ще се свърже с някои мои клиенти… Обаче знам си го аз него, едва ли ще пожелае да промени решението си!
— Постави му открито въпроса.
— Ами ако ми отвърне, че предпочита да дойде в Гърция?
— Ти ще успееш да го убедиш! — каза тя, като бързо погали ръката му.
Той се засмя с издути гърди и прави рамене. В подобни моменти се чувствуваше като на носа на кораб, застанал с лице срещу вятъра и с поглед към хоризонта.
— Ще разпръснем семейството — каза той. — Даниел в Брега на слоновата кост, Жан-Марк в Съединените щати, Франсоаз в Тюке… Добре че се сетих за нея — бих желал все пак тя да се върне и да вземе изпитите си!
— Не разчитай много, Филип — каза Карол, като стана.
— Защо?
— Ще ти обясня. Ела с мене, искам да се преоблека преди вечерята…
Той я последва в стаята й. Тя смени бледожълтия си костюм с един розов пеньоар, седна на малкото кресло пред тоалетката и заби гребена в косите си. Изправен зад нея, Филип я гледаше в огледалото. Беше забравил за Франсоаз, но Карол заговори за нея:
— А пък по отношение на Франсоаз бих искала да ти кажа… Малката наистина бе много потресена! Любовница, която е отишла много далече, Филип!
— Какво? Да не би да е спала вече с този тип? — изкрещя той.
Изненада се от собственото си възмущение. Счете, че Карол забавя много отговора, си. Най-сетне тя прошепна:
— Не, не вярвам, макар че сега от младите всичко може да се очаква.
Внезапно той се разгневи на Франсоаз, че се е провинила като жена. Това, което търсеше у другите — сластолюбие, чувственост, слабост, вкус към плътските удоволствия — считаше за порок у дъщеря си.
— Каква комедия! — каза той. — Само като си помисля за нейния непорочен вид, за нейното старание в учението, за нейната вяра!
— Не я кори, защото, повтарям ти, по мое мнение нищо не се е случило между нея и това момче.
— Кой е той?
— Студент, струва ми се.
— Как се казва?
— Има ли някакво значение? Няма вече да го погледне, както самата тя ми каза…
— Добре! Искам и на мене да го каже. Идната седмица ще отидем в Тюке, ще си я доведем. Няма какво да прави там с Мадлен!
Карол поклати глава:
— Не трябва, Филип. Като те види, може да получи много тежък шок. Докторът ми каза, че…
— Докторът? Кой доктор? Защо?
Тя въздъхна, обърна се и отправи към него пленителен, но строг поглед.
— Сега трябва да узнаеш истината… Франсоаз се опита да се самоубие.
Той почувствува мъка и остра болка, но бързо се успокои. „Тя е жива, а това е най-важно!“ — помисли си и промърмори:
— Каква е тази история?
Карол започна с привидно нежелание да му разказва някои подробности. Като я слушаше, той се вълнуваше от състрадание и едновременно негодуваше. Дъщеря му се оказа смахната, идиотка. Добре че са я открили навреме в стаята й. Той се гневеше повече умишлено, за да не изпадне в уплаха. Изведнъж отпусна рамене, изтръпнал от ужас при мисълта, че Франсоаз е могла да умре.
— Не трябва никога да й се говори за този случай, Филип! — завърши Карол. — Това е много важно за нейното бъдеще, за нашето бъдеще…