Тя протегна към него лицето си, разчувствувана от тази молба. Той си каза, че това, което тя иска, напълно се покрива с неговото желание. Щом като Франсоаз е жива и здрава, няма защо да се намесва в тази авантюра, станала през негово отсъствие. Животът му бе достатъчно комплициран и без да се бърка в живота на другите. А пристъпите на гняв все повече го изморяваха. Карол със своето спокойствие му даваше отличен урок по благоразумие. Тази вечер тя му бе интересна, харесваше му. Това бе нещо доста ново за него и му помогна да забрави жалката разюзданост на дъщеря си.
— Обещаващ ли разговорът да си остане между нас? — подзе Карол.
— Обещавам ти — каза той прочувствено.
— Страхувах се, че ще те разтревожа излишно и затова отначало се опитах да скрия от тебе.
Той се разнежи:
— И ти понесе всичко това, без да се оплакваш!
— Не бях сама!
— Наистина забравих Мадлен. Тя пък трябва да участвува във всички беди! Представям си как е действувала на нервите ти със своите забележки, съвети и категорични решения…
— Аз съм навикнала…
— Ако си бях тук, щях веднага да я отпратя!
— Бедната Мадлен! Ти си много жесток към нея. Тя е славна жена, уверявам те. При нея Франсоаз напълно ще се съвземе. Тя много обича леля си!…
— Не ми говори повече за Франсоаз — каза Филип сърдито.
Неговата роля като баща свърши. Той се измъкваше с облекчение, сякаш се бе излекувал от схващане на крайниците. Изпитваше удоволствие и от подобрението, и от изпълнения дълг: „Да се оправят там без мене. Техните малки истории не ме засягат вече“.
— Утре — каза той — ще уведомя Дюхурионови, че вместо четирима ние ще бъдем двама в пътешествието. Те ще се съобразят…
— Ама разбира се — каза Карол. — Ще поканят семейство Лемерсие, както предлагаха още в началото.
Докато разговаряха, той се бе приближил до нея. Седнала в креслото си, тя не помръдна. Колко матова бе кожата й! Устните й бяха се вдигнали над белите й зъби. Нейните големи сиви очи блестяха загрижено, кротко, умолително. А по-долу в отвора на пеньоара се очертаваше чувствената плът на гърдите й. Филип помисли за една друга жена, за едни други гърди, които не бяха така привлекателни: беше обещал да отиде при Одил в десет часа. Но ще бъде по-смешно, ако легне при Карол. Не беше правил това отдавна!… Да измами метресата с жена си. Вътрешен смях го раздруса. Взираше се в раменете и шията на Карол и се учудваше на желанието, което отдалече го обземаше.
— Какво ще правиш тази вечер? — попита я той.
— Нищо — отвърна Карол. — Ще си бъда вкъщи. А ти?
— И аз нищо.
— Знаех, че трябва да отидеш в бюрото си след вечеря.
— Няма да отида.
Наведе се над нея. В първия миг тя се изненада, после лицето й засия свенливо от радост и дишането й се ускори, когато неусетно се наклони към него. Устните им се срещнаха така сладко, че той счете тази целувка за най-хубавата в света. Мъчеше се да бъде нежен и се чувствуваше необикновено съсредоточен и мощен. И постепенно, като се удължаваше, целувката ставаше по-чувствена, по-дива. Карол бе гола и свежа под нощната си дреха. Филип жадно душеше, аромата на кожата й. Неочаквано тя се отдръпна леко, без да се изскубва от прегръдките му, и като дишаше в устата му, прошепна:
— Филип, какво става с тебе?
— Обичам те, Карол — каза той в мигновено откровение.
Тя се засмя в лицето му с лукав блясък в очите. Той почувствува по цялото си тяло трепета на този дързък и подигравателен смях. Не бе вярвал, че тя може все така силно да го възбужда. Макар да стискаше с ръце талията й, тя ловко се измъкна.
— Разваляш прическата ми — каза тя, — а всяка минута Мерседес може да дойде, за да ни уведоми, че вечерята е сложена!
— Гладна ли си? — попита той, като се запъваше.
Вместо да му отговори, тя отправи към него такъв пламенен и нагъл поглед, че той се смая. После натисна копчето на звънеца, прикрит с ламперията. Той я гледаше изправен, с отпуснати ръце, объркани от желанието му.
Мерседес почука на вратата.
И когато прислужничката застана на прага, тя добави с плачевен глас:
— Неразположена съм. Господин Филип и аз няма да вечеряме. Дайте на Даниел да яде и го помолете да не ни безпокои.
Когато Мерседес изчезна, Карол превъртя ключа в бравата и се изправи пред Филип, разцъфтяла от нетърпение. Прегърнал я отново, той се попита дали той или тя бе пожелала това възвръщане на любовта; после всички въпроси се изпариха от главата му и вниманието му се насочи към удоволствието да разголи това нежно и познато, и отдаващо му се тяло.