Изпитанието започна с френския. Един млад и симпатичен учител го накара да прочете стихове от Леконт дьо Лил, а после го запита за разликата между романтиците и парнасците. Лесно. Темата бе разгледана в клас. На един дъх Даниел каза всичко, което знаеше. По математика и физика — обратното, стоя като истукан пред черната дъска. За щастие по история и английски получи висока бележка. Никога не ще забрави перипетиите на този ден, който ще остане, както той си мислеше, най-паметният в неговия живот. Изчезнала бе планината, която препречваше хоризонта му. Весел, свободен, чувстващ се победител, той долавяше как сърцето му бие в такт на военен марш… Раз, два! И ускори крачките, като навлезе по булевард „Малерб“. Бързаше да се прибере вкъщи, да съобщи новината — на едни лично, на други по телефона. Вчера баща му и Карол още не вярваха. Ще ги смае. Още повече че и Жан-Марк преди петнадесет дни бе издържал изпита си. Двоен удар в семейство Ейглетиер. Биха могли да украсят празнично улица „Бонапарт“. Пък и „Севър“! И Тюке! Франсоаз бе толкова чувствителна, че успехът на двамата братя положително ще ускори оздравяването й. Духовният свят — това е най-важното за жените! А пък Даниела — той си я представяше вече как пламти от радост и как възторжено блестят бадемовите й очи. Колко е прекрасно, че ощастливява толкова хора наведнъж! Около него бучеше градът — прашен, слънчев, дружелюбен. Едно такси се зададе. Той го спря. По дяволите скъперничеството! Да пътува с метрото в един такъв ден — значи да хули бога!
Както и трябваше да очаква, вкъщи нямаше никой, освен Агнес и Мерседес: мършава публика! Все пак и те го поздравиха — Агнес с възторг, Мерседес с озлобление, като че ли някога са я късали на подобен изпит. Карол беше излязла и не знаеха къде е отишла. Значи тя ще научи резултата едва вечерта. Жалко за нея! Освен ако не телефонира вкъщи, за да се осведоми… Но това бе по-малко вероятно! Даниел влезе в хола, настани се в най-хубавия фотьойл и запали цигара: трябваше да телефонира на много места. Най-напред да уведоми баща си в бюрото. Новината бе посрещната така, както очакваше:
— Браво, момчето ми! Ах, не можеш да си представиш каква голяма радост ми създаваш!…
Почувствувал се на върха на щастието от тази похвала, Даниел започна да разказва подробно за изпита. Изброяваше въпросите, повтаряше отговорите, описваше със задоволство как се бил измъкнал от клопката на еди-кой си учител, как учудил друг с познанията си за войната през 70-а година, как разкрил някои машинации на изпитната комисия… На другия край на жицата баща му издаваше участието си в разговора съвсем смътно: „Ах! Така ли?… Ех!… Виж ти!…“ И изведнъж той прекъсна Даниел:
— Виж какво, не съм сам в кабинета си. Довечера ще ми разкажеш останалото…
И затвори телефона. Даниел го съжали, че е принуден да прекрати вълнуващия разговор със сина си, за да се занимава с някакъв бръснар може би. Без да изпуска телефона, той повика майка си, а тя имаше много свободно време. Но тъй като не бе напълно в течение на неговото учение, не можеше да разбере вълнението на тези изпити. За нея той посъкрати малко отчета си. Тя го изслуша с възклицанията си и му каза, че веднага ще телефонира на Ивон, който щял да бъде много доволен! Даниел й обеща, че ще отиде да я види в неделя към четири часа.
Веднага след това Даниел започна да атакува приятелите си. Дебюке бе издържал писмения. Зулейбо пропаднал вчера на устния, Лювие ще се явява утре… При всеки разговор Даниел разтягаше историята си. Говореше, пушеше и се отдалечаваше от истината с приятното чувство, че се спуска все по-бързо по наклона.
После той избра номера на Даниела. Телефонът звъня продължително време. Лоран, брат й, вчера бе издържал изпита си. Колко щастлива щеше да бъде, че и той… Обаче като чу гласа на момичето, хрумна му дяволита мисъл и с отчаян глас каза:
— Виж какво… Скъсаха ме!
— Ах! — въздъхна тя. — Безобразие! Но как така?
— По всичко отговорих лошо.
— Дори и по френски?
— Дори и по френски.
Той ликуваше, като слушаше тежкото дишане на Даниела. Не можа да издържи дълго с лъжата при тази голяма радост, която бликаше в сърцето му. И изведнъж избухна:
— Не, слушай! Извозих те: издържах!
— Идиот! — изкрещя му тя и започна да се смее заедно с него.
След миг той разбра, че нещо е затруднена и попита:
— Сама ли си?
— Не.
— Лоран ли е при тебе?
— Не.
— А кой?
— Мама.
— А, добре… Тогава да свършим…