Постепенно започна да диша нормално и се протегна. Соленият вкус в устата й искаше цигара и тя с наслада я запали. Вкус към живота — вкус към тютюна. Франсоаз прошепна с вдигната глава и изплашен поглед:
— Хайде бързо! Идват хора!
И наистина група летовници навлизаха по алеята, близо до „Слънчевия бар“.
— Няма да ни безпокоят! — каза Мадлен. — До девет часа плажът ще бъде почти безлюден!
Те останаха дълго време така неподвижни, като примигваха с очи от слънцето, което започваше да блести по-силно. Мадлен си представяше как Довил се пробужда зад гърба й. Тя нямаше нужда да поглежда назад, за да види, че на плажа работници разтварят вече първите чадъри, че обитателите на големите хотели разхождат луксозните си кучета и че играчите на тенис си разменят топки по кортовете пред „Нормандия“. Отдалече се виждаха ездачи, които препускаха край водата.
— Да тръгваме! — каза Франсоаз.
Мадлен се избърса и облече роклята си. Всеки път историята се повтаряше: в момента, в който можеше да срещне нови хора, да се измъкне от себе си и да се разсее, Франсоаз побягваше. Двете заедно закрачиха към реното. Вместо да се приберат направо вкъщи, Мадлен предложи да се разходят до Онфльор, като минат по пътя за Грас. Седалките на колата се бяха нагрели от слънцето. Седнала до леля си, Франсоаз усукваше несъзнателно около пръстите си някаква връв. Поне вглеждаше ли се в пейзажа? Мадлен караше бавно. Ръцете й, напоени с морска вода, лепнеха по волана, беше неприятно. Не знаеше какво да каже. Между тях често настъпваше такова тежко мълчание, което гъмжеше от мисли. Тя свали стъклото на лявата врата. Струя въздух погали лицето й и се вмъкна в косите й. Бръмченето на мотора я унасяше. Несъзнателно почувствува колата си като малка жива душичка, вярна и смела: „Но да, човек може да изпитва симпатии, да е благодарен на една малка машина! Погледнете как лесно взема височината! Малко хора по пътя! Колко красив край! Сега вече не бих могла да живея другаде. Дори и в Париж!“
Като стигна до площада пред църквата „Нотр Дам дьо Грас“, Мадлен с майчинска грижовност избра за колата си сенчесто място под големите клонести дървета и излезе навън. Франсоаз я последва по стръмния склон, откъдето изведнъж в далечината се очертаха завоите на устието на Сена. Докато се взираха в този огромен и хубав пейзаж, пристигна автобус с туристи. Площадът и всичко наоколо се изпълни с шумни хора, повече жадни да се разтъпчат, отколкото да разглеждат забележителностите. Франсоаз тръгна назад. Мадлен се опита да я въвлече в църквата:
— Знаеш ли колко е очарователна вътре!
— Зная. Нали заедно сме я разглеждали.
— Не искаш ли пак да я видим?
— Не.
Това „не“ бе произнесено така твърдо, че Мадлен с изненада се вгледа в племенницата си. По лицето на младото момиче се бе изписал лек гняв. Нито веднъж, откакто се бе уединила в Тюке, не бе ходила на църква. Дали споменът от самоубийството я караше да бяга от бога, или пък се беше самоубила, защото бе загубила вяра в бога? Мъчно е да се разграничат чувствата и разочарованието на една вярваща душа. Раздвоен между покорство и бунт, между смелост и страх, може ли човекът, който се колебае, да разбере как в него се е породило безумното желание да свърши с живота си? Мадлен хвана ръката на Франсоаз и каза развеселена:
— Имаш право! Тия туристи биха ни смутили!
Но нямаше какво друго да направи: между нея и Франсоаз не се създаваше контакт. Колкото повече се мъчеше да бъде любезна, толкова се чувствуваше по-несръчна и неспособна. Струваше й се, че вместо да предразположи племенницата си, засилва у нея инертността, съпротивата и враждебността към света на живите. И тъкмо да избухне, тя се сети за това, което бе казал докторът: не е изключено да направи и втори опит. И в миг намерението й се изпари. Трябваше бавно да тегли въжето, за да не изпусне големия товар. Стъпка по стъпка ще успее да изтегли Франсоаз от бездната. Само тя можеше да постигне това.
— Добре — каза тя бързо. — Тук не е много весело! Да направим още един тур до Онфльор и да се върнем в Тюке, искаш ли?
Тръгнаха. В Онфльор Мадлен купи няколко книги джобен формат и модни журнали с надежда, че Франсоаз ще пожелае да ги разгледа. После си позволи да изпие чаша бяло вино в едно кафене на стария площад. Франсоаз поиска чаша бира. Слънцето бе вече високо, но небето се покриваше с облаци. През юли бурите бързо се развихрят. Небето изведнъж потъмня, сякаш бе инжектирано с виолетово мастило. Под облаците, които покриха хоризонта, пейзажът изглеждаше притиснат и втвърден. Вятърът въртеше прахоляк, хартийки и сламки. Блясък на светкавица нахлу в кафенето. Гръмотевицата изтрещя и трептенето й продължи в челюстите на Мадлен. Тя вдъхна някакъв металически дъх. Беше хубаво. Дъждът започна да се сипе.