— Даниел ще бъде много щастлив! — каза Мадлен.
Той поклати глава в знак на съгласие, против волята си. Тя угаси цигарата си в една китайска чинийка, която служеше за пепелник. Погледът й обходи книгите по лавиците на библиотеката.
— Много ми харесва тази стая — подхвана тя.
На вратата се почука и на прага се появи Мерседес, пак сърдита, разбира се.
— Портиерката дойде да ме предупреди, че колата на мадам Горже пречи на един от съпритежателите да паркира — каза тя. — Иска някой веднага да отиде и да я премести.
— Тюх! — извика Мадлен. — Слизам!
Извади от чантата си ключа на колата и се спусна надолу. След нея и Филип веднага излезе от кабинета си. Той искаше да използува краткото отсъствие на сестра си, за да поговори насаме със своя син. Намери Даниел в стаята му, наведен над домашно. Върху масата падаше жълтеникава светлина от корема на лампиона луна, окачен на тавана. Остри звуци на джазова музика заглушаваха ушите. При отварянето на вратата Даниел вдигна глава и му отправи въпросителен поглед. Нямаше съмнение, че, след като бе изпратил леля си при баща си, сега очакваше резултата от преговорите.
— Защо ти сам не дойде да ми кажеш? — попита Филип сурово.
— Решено бе, когато ти беше на път — промълви Даниел. — И тъй като Маду беше тук, аз разказах най-напред на нея… А пък днес…
— Днес пък тя разказа на мене. Друг път внимавай да няма посредници между нас. Мъж ли си? Да или не?
След това въведение Филип седна на края на дивана. Искаше да направи малка пауза, но се сети, че Мадлен може да се върне всяка минута, и каза бързо:
— Щом като си избран от твоите другари, реших да не се противопоставям на това пътуване. Значи ще заминеш. Където пожелаеш. Но знай, че разчитам с успеха в училището да оправдаеш доверието, което ти гласувам. Надявам се…
Той не можа да каже повече. Даниел се хвърли върху му и започна да го целува бясно. Този хлапак беше много експанзивен. Възпитанието на Мадлен!… Почти задушен, Филип започна да протестира:
— Хайде, стига толкова!
Колко пъти само той беше въставал срещу семейните излияния. Най-вече, когато те идваха от момчетата. В действителност се отвращаваше от всички ласки, които не бяха женски. Толкова много харесваше плътската любов, че не можеше да понася маймунските нежности между баща и син. Тази поникнала брада, която се потърка по бузите му, този топъл мъжки дъх!… А всъщност държеше много на децата си. Обичаше ги своеобразно, въздържано, с гордост. Най-сетне Даниел се откъсна от него и извика:
— Ти си прекрасен! Не се тревожи за изпитите ми! Ще ги взема! Дори ще се проявя както трябва!… За пътешествието избрах Брега на слоновата кост. Имам точни сведения за страната…
Стъпките на Мадлен се чуха в коридора. Разговорът между бащата и сина завърши, тя можеше да влезе. Даниел се хвърли на врата й. „Пак прегръдки“ — помисли си Филип.
— Татко ми разреши!… Чудесно! — въздъхна Даниел.
И все пак той не й благодари за съдействието. Не чакаше ли да останат сами, за да направи това? Филип ги наблюдаваше съсредоточено. Мадлен погали косата на момчето и каза:
— Пътуването е нещо много хубаво, но с това не може да се направи кариера. На каква професия си се спрял?
— Не съм променял избора си — отвърна Даниел. — Искам да стана ветеринарен лекар.
Това желание винаги бе посрещано с неодобрение от Филип.
— Защо не хуманен лекар? — каза той. — Да не би защото курсът на ветеринарната медицина е по-кратък?
— Не — отвърна Даниел. — Защото обичам животните.
— А хората?
— Обичам ги. Но те са… те не са толкова загадъчни…
— Разбирам много добре какво иска да каже! — заяви Мадлен с проникновение.
— И аз също, представи си! — каза Филип предизвикателно.
После добави:
— Впрочем това са проекти само! Ще прогледнеш по-ясно след зрелостния изпит.
Като разговаряше, той си мислеше за големия си син, който искаше да стане лисансие по литература, а сега следваше право само за негово удоволствие. Отначало Жан-Марк риташе срещу ръжена. Сега се е примирил. Дори е доволен. Още две години в университета и след военната служба ще го вземе в кантората си. Той имаше всички качества, за да успее: интелигентност, трудолюбие, известна представителност… Без съмнение един ден ще го замести и ще поеме ръководството на кантората му. Жалко само, че не е така смел като Даниел! На шестнайсет години той никога не би помислил да замине сам за Африка. Дори ако му бяха предложили, щеше да откаже: страх от неизвестността, от авантюрата… От кого ли бе наследил този чувствителен и боязлив характер? И макар да му бе любимец, Филип беше недоволен от тази черта на неговия характер. Той разсеяно слушаше разговора на Мадлен и Даниел, които спореха за разликата между каймана и крокодила, и изведнъж се изненада, че Карол не е до него. Дали се беше прибрала? Тръгна да я търси и я намери в нейната стая. Тя четкаше косите си пред огледалото на тоалетната масичка.