— От колко време си тук? — попита той.
— От около един час.
— Защо не ми се обади в кабинета?
— Мерседес ми каза, че си с Мадлен. Не исках да ви безпокоя.
— Нямаше да ни безпокоиш — каза той, като вдигна рамене. — Напротив! Говорихме за пътуването на Даниел. Това е все пак семеен въпрос. И ти трябваше да си кажеш думата…
Тя му благодари с поглед и прошепна:
— О, моята дума!
— Но да, но да!…
Той се приближи до жена си и я целуна. Нямаше вече голямо влечение към нея, но харесваше свежестта на кожата й, нейния естествен чар, спокойната атмосфера, която тя създаваше вкъщи.
V
Валеше толкова силно, че три четвърти от търговците не бяха отворили дюкянчетата си. Само тук-там в дъното на дървени навеси, сред едва забележимото богатство от мебели и предмети за украса се очертаваха свити човешки силуети. С чадъри в ръце малкото клиенти шляпаха пред сергиите, без да купят нещо. Обаче Мадлен, обзета от своята натрапчива мисъл, не се уплаши от лошото време. Тя бе уверена, че ще намери това, което търсеше, точно тук, във вехтошарския пазар. На няколко пъти, като ровеше в един кош с бракувани части, тя помисли, че е успяла. Но се отчайваше, когато оглеждаше предмета в ръцете си. Много придирчива ли беше? Знаеше ли точно какво иска? Студеният вятър смразяваше краката й, капки вода трептяха по ръба на непромокаемата шапка, която бе нахлупила на главата си. Тя погледна ръчния си часовник с намокрено стъкло: единадесет и пет. Колко бързо минаваше времето! А с Франсоаз имаше среща по обед в едно малко кафене на улица „Жакоб“, където щеше да види Патрик. Срещата бе много важна! Обаче тя нямаше да излезе от вехтошарския пазар с празни ръце. Още повече че смяташе да тръгне за Тюке утре или най-късно вдругиден. Влезе смело в една барака, по-мръсна и по-рухнала от другите, в която седеше дебела старица, покрита с черен шал, чиито ресни висяха като пиявици. Без да поглежда към дебеланата, тя се насочи по интуиция към един сандък, пълен с вехтории. Ръцете й жадно заровиха. Сред бъркотията от ръждясали ключове, тирбушони, брави, куки и ковани пирони се появи една медна, сферична по форма, дръжка за врата. Резките по повърхността й бяха запълнени с кал, но като ги почисти, дръжката ще блесне като злато. Беше тежка и изпълваше ръката й. Много поколения бяха я оглаждали при всекидневния допир с нея. Само като я погледнеш и ще разбереш колко е натоварена с човешки живот. Господи, дано има и други! Прикривайки нетърпението си, Мадлен продължи да тършува, наведена над това бунище, лъхащо на плесен. След като прерови цялата барака, Мадлен откри четири медни дръжки, почти еднакви.
Търговката се разсъни, изплува сякаш от дъжда, мрака и студа, за да каже едва чуто цената — съвсем приемлива. Мадлен бързаше толкова много, че плати, без да се пазари, и зави покупката си в къс хартия, захвърлена върху един стол. После, притиснала плячката до корема си, изскочи навън с приведен гръб. След автомата — медните дръжки! Наистина не бе прахосала времето си в Париж.
На централната алея силата на дъжда я изненада: в хубав вид ще се представи на Патрик! Мокра, с кални чорапи, с мръсни ръце, с коси, сплъстени от тази смешна шапка! Няма значение — нека си мисли каквото си иска! — нямаше време да ходи до хотела, за да се преоблича. Колата й бе така притисната между две други, че трябваше да направи десетина маневри, за да се измъкне. Като извиваше волана ту на една, ту на друга страна, лицето й пламна от горещина. Тя ругаеше полугласно! „Какви негодници!“ и си мислеше за „двамата малки“, които я очакваха. Беше се заклела на Франсоаз, че няма да закъснее. Винаги даваше обещания, които след това я измъчваха. Най-после, след леко одраскване на бронята, колата й успя наполовина да се измъкне. А зад нея вече застана друга кола, за да заеме освободеното място. Шофьорът проявяваше нетърпение. Навярно той бе забелязал номера на табелката и си правеше заключение за несръчността на провинциалистите. Мадлен го виждаше в огледалото как клати глава и мълчаливо натиска клаксона. „Да, да! — изръмжа тя. — Почакай една минутка, какво толкова!“ Тя потегли, като изви рязко кормилото, за да се насочи в права линия.