Движението в Париж бе така задръстено и колите се носеха така бързо, че докато стигне площад „Сен Жермен де Пре“, тя не можеше да мисли за нищо друго — трябваше само да внимава, за да не закачи автомобилите, които се движеха нахално до нея — и вляво, и вдясно.
Минаваше дванадесет, когато пристигна мокра, задъхана и недоволна пред кафенето на улица „Жакоб“. Още като прекрачи прага, забеляза в дъното на малкия препълнен салон Франсоаз, седнала до един младеж с големи очила, кацнали на тъжния му нос. Той не беше толкова хубав, колкото на снимката. Разочарованието на Мадлен нарастваше, докато си пробиваше път до тях. Преди още да продума нещо, Патрик й протегна ръка и каза:
— Много ми е приятно, мадам!
„А на всичко отгоре не е възпитан много добре“ — помисли си тя, като седна и целуна Франсоаз. Бе така заглушена от шума в кафенето, че отначало едва чуваше какво й говореха младите. Те бяха ходили заедно на църква. И двамата още бяха под впечатлението на неделната проповед. Цитираха някои пасажи. Мадлен престорено сподели вълнението им. Всъщност трябваше да признае, поне пред себе си, че постепенно бе отвикнала да ходи на църква. И чудно нещо, бе занемарила задълженията си като вярваща, откакто се бе настанила в провинцията, в къщата близо до изоставената църква. Струваше й се, че тази стара сграда в съседство с нейната къща е запазила някои от добродетелите на някогашното си предназначение и затова нямаше нужда да търси Бога другаде. Седнала в хола, който преди е бил на господин абата Ерос, случваше й се понякога да се чувствува обзета изведнъж от някаква особена радост, подобна на онази, която изпитваше преди, когато се причестяваше. В такива моменти тя би могла да се закълне, че в стаята се разнася мирис на тамян.
— Какво ще поръчате, мадам?
Мадлен трепна, вдигна очи към сервитьора и каза:
— Малка чаша бяло вино.
Патрик я изгледа изненадан. Той и Франсоаз пиеха сок от кайсии.
— Беше толкова студено във вехтошарския пазар! — каза тя, сякаш за да се оправдае.
— Намери ли нещо? — попита Франсоаз.
— Да, разбира се. Чудни медни дръжки за вратите. Но ще трябва да ги пробвам намясто. Може би напразно съм се ровила!
— Не ми се вярва — каза Франсоаз.
И обясни на Патрик:
— Леля ми има изящен вкус! Когато се обзавеждаме, ще се съветваме с нея.
Това неочаквано навлизане в темата оживи Мадлен. Очевидно Франсоаз напълно вярваше, че ще се оженят. Като споменаваше сега това на леля си със заобикалки, тя искаше да я подсети, че не трябва да се говори по този въпрос. Мадлен разбра, но все пак каза:
— След пет години ти няма да имаш вече нужда да се съветваш с когото и да било, мила моя!
Франсоаз й благодари с поглед, загдето избягна да коментира опасностите, които крият преждевременните обвързвания. При така изясненото положение Мадлен разпита Патрик за умението му и за неговите бъдещи проекти. Той обясняваше бавно, без да се двоуми, с дълги, добре сглобени фрази. Това, което казваше, не бе глупаво, но не бе и оригинално. Накрая обаче се въодушеви, когато заговори за своето евентуално участие в експедицията за търсене на нефт.
— Отначало ще трябва вероятно много да се местя… Вълнуващо е проучването на земните пластове, но след това Франсоаз и аз се надяваме, че ще получа постоянно място в Париж.
Франсоаз го слушаше с възторг, на който Мадлен се учудваше. „Какво толкова привлекателно намира в него?“ — помисли си, като запали цигара. Тя си ги представи прегърнати. И колкото повече навлизаше в тази област, толкова повече се озадачаваше и не можеше да разбере защо племенницата й се е влюбила в този невзрачен младеж. Все пак на вид той беше мил, интелигентен, честен. А и, от друга страна, Франсоаз не беше красавица. И двамата имаха влечение към науката. Сигурно ще бъдат щастливи заедно… Достигнала до тази мисъл, тя се помъчи да бъде благосклонна. Седнала срещу младите, ги загледа откъм най-хубавата им страна. И така, когато след малко Франсоаз ще я запита какво е впечатлението й от Патрик, тя ще отговори: „Очарователен е. Разбирам те, мила…“ И вече нищо друго не ще мисли. Франсоаз не пропускаше случай да подчертае качествата на своя годеник. Тя го пресичаше и допълваше, защото той проявяваше скромност и като споменаваше за резултатите от първите си изпити, и като подчертаваше, че няма влечение към чуждите езици. Изглежда, че искаше да му вдъхне повече увереност, или пък се мъчеше да убеди себе си, че той е превъзходно същество. От тях двамата положително тя ще държи кормилото. От нея ще зависи провалът или успехът на съпруга й. Нима не е така в ловенето семейства? Тези мисли се натрапваха в главата на Мадлен, докато младите с тих глас й доверяваха, че страшно много се ужасявали от развода. Те били толкова уверени в своите морални сили, толкова горди с вярата си и толкова искрено желаели да станат образцова съпружеска двойка, както повелява църквата, че и най-малкият намек за раздяла ги дразнел.