Един поглед, отправен от крайчеца на окото, придружи въпроса. Смутен, Жан-Марк се загледа в баща си, без да отговори: едрото червендалесто лице под тъмни коси, подстригани късо, кафявите проницателни очи, гърбавият нос, цепнатата брада, валчестият и дебел врат — всичко това свидетелствуваше за неутолимата му жажда за живот. „Нищо не може да му устои — мислеше си Жан-Марк — и навярно от нищо не се страхува. Ето един човек, който само побеждава“.
Имах няколко малки приключения — каза той след миг.
Това бе истина: три-четири леки връзки с млади студентки, възбудени от това, че са открили свободата, философията на живота и любовта в мебелираните мансарди, далече от родителите си. Тези момичета минаваха от ръка в ръка, без да предизвикват нито възторзи, нито ревност.
— А сега? — попита Филип.
— Сега — каза Жан-Марк — съм се позатворил, станал съм по-сериозен…
— Много жалко!
— О, не, татко… Запознах се с едно много добро момиче…
— Какво разбираш под „много добро“?
— Младо момиче от добро семейство… просто от нашата среда…
— Ай!
— Тя е очарователна, много културна…
— Спиш ли с нея?
— Не — каза Жан-Марк, — тя не е от този тип…
Имаше предвид Валери, бялото русо момиче, много свястно, но и малко снобка. И в този миг очакваше баща му да го разпита за нея. Щеше съвсем нехайно да спомене името й: Валери дьо Шарнерай.
— За женене не мислиш все пак, нали? — попита Филип.
— Шегуваш ли се!
— Кажи!
— Кълна се, че не! Намирам я очарователна, но само толкова… За женене най-малко мисля! Имам още толкова да уча…
— Пази се, драги! Именно тези момичета — непипнатите, непостижимите! — знаят как да пленяват. Влюбиш ли се в такава — спукана ти е работата. Женитба! Парфюмиран затвор! Кариерата ти — по дяволите! А да не изброявам всичко друго, което ще пропуснеш. Човек трябва да е идиот или недоразвит, за да се посвети само на една жена, когато е на твоята възраст. Пък дори и по-късно, между нас казано. Радостта на живота е да си винаги на лов!
Той му смигна. Ноздрите му се разшириха. Жан-Марк имаше известна представа за похожденията му. Той беше убеден, че баща му е имал много връзки, преди да срещне майка му. После пък Карол…
— Твоят основен недостатък, Жан-Марк, е, ако смея да кажа, не ти липсва мъжественост! — продължи Филип. — Я погледни Даниел, той не се страхува от нищо, слага си главата в торба!
— Искаш и аз ли да замина за Африка?
— Не, но да изскочиш от утъпкания път, да заживееш, вместо да живуркаш!… Африка и в Париж можеш да я откриеш, разбираш ли ме?
— Ще се опитам — каза Жан-Марк, като се засмя. — Но всичко това са само думи…
— Обаче думите създават възможностите, драги. Сега нямам много време да се занимавам с тебе, но това лято в Гърция ще наваксаме загубеното. Ще те раздрусам така хубаво, че да ти вдъхна смелост и страст към живота…
Екскурзията в Гърция, която Филип организираше със своите приятели Дюхурионови, беше постоянна тема на разговор в семейството. Ще посетят Атина през юли. Ще наемат корабче за десет-двадесет души (не повече!) и ще обиколят островите с него. Без да определят точно колко време и без да имат някаква точно определена цел — за развлечение или за разглеждане на старините! Просто ще скитат, за да се любуват на слънцето и на загадките на древността. Карол и Франсоаз бяха възхитени. Жан-Марк беше по-въздържан. В Гърция, през лятото, в най-голямата горещина!… А освен това ще има и отегчителни хора сред спътниците. Да слуша как госпожа Дюхурион ще дърдори глупости пред Партенона — това няма да бъде по силите му.
— Питам се дали ще преживея същите вълнения този път в Гърция, както първия път, преди осем години — каза Филип.
Жан-Марк пресметна, че преди осем години баща му беше разведен и не беше още сключил втория си брак. Познавал ли е тогава Карол? С нея или с друга жена е бил там? Настъпи мълчание. Макар пътят да беше лош на места, Филип увеличи скоростта. От друсането брадата му се поклащаше. Жан-Марк си мислеше, че никога няма да достигне баща си, който имаше дълбоки, твърди, професионални разбирания за живота, защото самият той беше по природа повърхностен и разпилян. Неговите най-сериозни начинания не успяваха или поради некомпетентност, или поради непостоянство. В никоя област той не можеше да се представи като завършен човек. Следваше право, но не изпитваше никакво влечение към правните дискусии, плуваше средно, но лошо скачаше във водата, караше ски, но никога не се решаваше да се спусне слалом по стръмна писта, харесваше се на момичетата, но не можеше да задържи никоя. Понякога дори се питаше дали знае да люби. Способността на жените да симулират е такава, че е невъзможно да разбереш истината по този въпрос.