— Вървеше ми — каза тя. — Свърших.
— Какво? — попита той разсеяно.
— Преводът ми от руски.
Изслушаха заедно последните пасажи на симфонията.
— Чудна е наистина — каза Франсоаз.
И докато Жан-Марк търсеше друга плоча, тя продължи:
— Карол ми каза, че си се разболял вчера от тази катастрофа, която сте видели по пътя!
Той възрази нервно:
— Прилоша ми не от катастрофата. Имах стомашно разстройство. Тази Карол обича винаги да надува нещата! Започва да ме дразни в края на краищата!…
— Защо пък те дразни? — попита Даниел, който се появи на вратата.
Жан-Марк се обърна гневно:
— Това не те засяга. Дразни ме, и туйто!
Той се отказа да слуша Големия септет, както бе решил преди малко, седна на дивана и преметна крак връз крак.
— Запомни добре — подзе Даниел, — че никога няма да я обикна, защото заради нея Маду не е вече с нас, обаче можехме да попаднем и на по-лоша!
— Това е напълно вярно — призна Франсоаз.
— Пък е и красива! — поизсили се Даниел.
— Охо! Красива! — изръмжа Жан-Марк. — Прави много номера, за да изглежда такава! Махни й грима и нищо няма да остане.
— Не съм съгласен! — каза Даниел, като наведе глава.
Гласът му бе така развълнуван, че Франсоаз избухна в смях. Жан-Марк стана и като се прозя, каза:
— С удоволствие ще изпия един чай!
— Луд ли си? — извика Франсоаз. — Не сега!
— Защо?
— Много е рано! А мама ни чака в пет часа. При нея ще пиеш чай.
— Това не пречи.
— Добре.
Франсоаз вдигна рамене и се запъти с големи крачки към кухнята. Братята й я последваха и седнаха около масата, а тя напълни чайника и запали светилния газ. Като я гледаше как се движи насам-натам, Жан-Марк се учудваше, че още няма определено мнение за сестра си. Намираше, че не е нито грозна, нито хубава, но е малко мудна и с красиви очи. Но само тези очи можеха ли да привлекат и да задържат един мъж? Положително не. Ще си остане девствена до края на живота си. Или пък ще се омъжи за някой недостоен за нея тип. Как ли Валери би определила Франсоаз? Трябва да им уредя среща. След това Валери със своя писклив глас ще каже: „Сестра ти ли? Очарователна е. Прилича на стих от Корней…“ Или пък: „Когато я гледам, имам впечатлението, че прилича на някакъв железопътен пътеводител с музика от Моцарт…“
— Искаш ли нещо с чая? — попита Франсоаз.
— Разбира се — каза Жан-Марк. — Хляб, масло и конфитюр.
— След всичко, което излапа на обяд? Прекаляваш!…
Кухнята със стени, облицовани с бледосини плочки и по тях остъклени метални шкафове, макар и чиста като аптека, лъхаше на задушено месо. Очевидно на Франсоаз й беше приятно да шествува временно в това помещение на прислугата. Превърнала се в господарка на къщата, тя вадеше чинии, режеше хляб, разтваряше хладилника, в който при полярно осветление и температура се съхраняваха хранителните продукти. Даниел на един дъх изпи голяма чаша охладено мляко, а после заяви, че и той иска да закуси. Седнал на масата заедно с Жан-Марк, той унищожаваше филийките, които Франсоаз сръчно мажеше с масло и поставяше пред тях в чинийка.
— Вие сте идиоти — казваше тя. — У мама няма да можете да хапнете нищо.
А всъщност тя се радваше, че ги обслужва. На третата филия Жан-Марк каза:
— Предавам се, не мога повече!
Даниел се отказа след четвъртата. После двамата братя си размениха заговорнически поглед, преброиха до три, изтегнаха се върху облегалките на столовете си и като затупаха с ръце по масата, започнаха да скандират:
— Олеле! Малката сестричка е гола.
С тези предизвикателни момчешки викове те дразнеха някога Франсоаз. Но сега този номер не минаваше. Тя прихна да се смее.
— Не си вече интересна! — каза Даниел, като си търкаше корема.
И Жан-Марк се засмя с лека тъга. За няколко минути той бе почувствувал как около масата се възстановява тяхната стара сърдечна атмосфера. И тримата образуваха един свят, изпълнен с едни и същи спомени, с едни и същи легенди. Никога чужд човек не ще влезе в малкото братство на Ейглетиерови, в което всички тайни бяха забулени с детско обаяние.
Франсоаз с прекалено старание изми чайника, чашите и чиниите и ги нареди в сушилнята. Жан-Марк със силен замах на ръката издърпа дългия си маншет, погледна ръчния си часовник и заяви:
— Ако искаш да сме у мама в пет часа, трябва да тръгнем след десет минути.