Щом вратата се затвори, Мики се нахвърли върху Жан-Марк, нарече го „подлец“, „мръсник“ и накрая залепи на устата му една захарна целувка. После двамата се търкулнаха на леглото.
Два часа по-късно, когато излизаше, Жан-Марк съжали, че е пожертвувал Дидие Копелен заради едно вулгарно физическо желание. С него щяха да прекарат една прекрасна вечер в разговори за изкуство, литература, политика, философия! А вместо това се беше задоволил с бедното тяло на една идиотка в леглото й, напоено с парфюм, който мразеше. Обиколи две-три кафенета в Сен Жермен де Пре с надежда да открие на някоя маса Дидие Копелен и накрая се запъти отчаян към къщи.
В двора той намери баща си, който с умела маневра паркираше колата си на сантиметър разстояние между други две. Мястото за отваряне на вратата бе толкова малко, че Карол и той едва можаха да излязат, като се извиха.
— Таратайката вляво е на Масиняк, това е ясно — каза Жан-Марк. — Но тази вдясно не е на човек от нашата къща!
— Учудваш ли се? — изръмжа баща му. — Този двор се превръща в обществен гараж!
Филип не изглеждаше в добро настроение. Навярно беше загубил на бриджа. Карол сияеше от безразличие.
Влязоха заедно в асансьора. В осветената кабина Жан-Марк почувствува, че мащехата му го разглежда с любопитство. Дали не се досещаше от вида му, че се връща от любовна среща? Недоизтрити следи от червило по устните му, острия парфюм на Мики… Не, едва ли Карол е обзета от такива мисли. По всяка вероятност тя и сега го виждаше болен край шосето. Достатъчно бе да се изправи пред нея, за да си представи, че повръща. Докога ли ще му пречи да забрави този унизителен спомен? Той се задушаваше, злобата му бе горчива като жлъчка! Извърна рязко главата си. Влязоха в апартамента.
— Лека нощ, татко, лека нощ, Карол — измърмори Жан-Марк.
Той ги изгледа как минават през хола за стаята си. Вратата се затвори. „Е, ето че и те ще вършат това, което аз правих с Мики!“ — каза си той. — Обаче баща ми е на четиридесет и пет години. Дали на тази възраст още го вълнуват тези работи? И тъй като не му се спеше, той се настани в един фотьойл, запали цигара и дълго време мисли със задоволство и с надежда за своя нов приятел.
IX
Най-после от толкова време насам в магазина на Мадлен се появи клиент, а ето че старата Мели я вика през полуотворената врата:
— Търсят ви по телефона!
Тя отправи съкрушен поглед към господин Фереро, собственика на Централния гараж, който проявяваше интерес към един сервиз за чай и кафе от шест сребърни парчета стил ампир. Искаше да го подари на жена си за Нова година, но намираше цената много висока. Ако го остави сега сам, имаше опасност да се откаже.
— Ще се върна след две минути! — каза му тя, като излезе тичешком.
Продажбите по това време бяха толкова редки, че щеше да й бъде много неприятно, ако изпуснеше този случай. И то заради един телефонен разговор, който навярно щеше да бъде с някой от колегите й. „Трябваше веднага да му направя 10 % отстъпка!“ — мислеше си тя, като вдигна телефонната слушалка. Но щом чу гласа от другия край на жицата, търговските й грижи се изпариха.
— Франсоаз! Милата ми! — извика тя. — Колко съм щастлива! Но защо ме търсиш по телефона? Нищо сериозно, надявам се…
— Не, Маду.
— Всички ли сте добре?
— Много сме добре.
— Изплаши ме! Предполагам, че се подготвяте да заминете в планината на ски. Къде ще отидете тази година?