— Пак в Шамони. И точно по този въпрос искам да ти говоря. Татко, Карол, Жан-Марк и Даниел заминават в края на седмицата. А мене, нали знаеш, ските не ме привличат много. Предпочитам да прекарам коледната ваканция в Тюке с тебе. Казах на татко. Той е съгласен. Но само ако не те безпокоя!…
— Да ме безпокоиш ли? — каза Мадлен, преизпълнена от радост. — Хайде де! Ще бъде прекрасно. Поне за мене! Няма ли да ти е скучно тук? В Тюке по Коледа — не е много весело.
Гласът на Франсоаз се понижи с един тон:
— Ало! Ало!… Лельо Маду, бих желала и Патрик да дойде.
— А!
Ентусиазмът на Мадлен рязко спадна. Тя се упрекна за наивността си. Как можа да повярва, ме Франсоаз желае да прекара петнадесет дни насаме с нея?
— Молбата ти е много сериозна — прошепна тя. — Ако баща ти научи…
— Защо пък искаш да научи?
Настъпи мълчание. Погледът на Мадлен се спря на колекцията от калай, наредена върху перваза на камината. Франсоаз още не бе я виждала. Всъщност тя не знаеше дори за хората подредба на стаите. Отдавна не бе идвала тук.
— Ако това те затруднява — подзе Франсоаз — Патрик ще спи другаде, в хотел.
— Не, изключено е! — каза Мадлен.
Нейното малко разочарование от накърненото самолюбие прерасна в трескаво съучастничество. Трябва ли да отблъсне тези две деца, чиито намерения биха така чисти и които я бяха избрали за съюзник? Не беше ли неин дълг, напротив, да ги закриля срещу брат си, много разсъдлив и много егоистичен, за да може да разбере величието на някои чувства? А освен това нали трябваше да опознае добре това момче; в Париж го бе само зърнала; сега нека използува този съвсем неочакван случай.
— Тук имам всичко необходимо — каза тя, — ти много добре знаеш! За тебе хубавата стая до моята, а за него малката, на тавана…
— О! Маду! Колко съм ти благодарна! — извика Франсоаз.
В настъпилата пауза Мадлен долови отсечено дишане; въздишки, сякаш младото момиче задържаше сълзите си.
— Франсоаз! Франсоаз! — каза тя.
— Да!
— Кога ще дойдете?
— Идващата събота, с вечерния влак.
— Радваш ли се?
— Много повече, отколкото можеш да си представиш!
Мадлен остави слушалката с впечатлението, че е извършила глупост, но едновременно с това се чувствуваше добре. Радостните грижи, които й предстояха като домакиня, като огромна вълна покриха страха й от съучастничеството. После тя се сети за господин Фереро, който я чакаше в магазина, прекоси улицата с три крачки и се изправи пред него пламнала от радост.
— Нямате ли нещо също така представително, но не толкова скъпо? — каза той.
Купувачът си тръгна с две сребърни чашки за ровки яйца, стил Луи XVI, които дори не бяха оригинални и на които Мадлен бе намалила цената само за да се отърве от тях.
Фереро едва се бе отдалечил и тя започна да обмисля какви мерки да вземе, за да бъде напълно свободна през празниците. В случай че има малко купувачи в дните между Коледа и Нова година, тя ще помоли съседката, госпожа Гурмон, да се занимава с магазина. Незаета с работа, пък и със самочувствието, че е познавачка на изкуството, госпожа Гурмон с радост ще я замества. Да не забрави да прибере малката масичка за табла, която бе дала за поправка… Трябва да попълни майсенския сервиз, като телефонира на Коло-Мерсие в Париж… А и негъра пушач, който все още е на поправка у господин Билярд, в Трувил… Досега бе ходила три пъти у него, за да ускори работата. Обаче той твърдеше, че половината от частите липсвали и затова съвсем бавно щял да възстанови механизма. Може би и няма да успее. Добре че бе купила тази антика почти за нищо. Дори и така, лишен от движения и музика, негърът пушач бе приятен за гледане. Тя реши да поиска от часовникаря да го монтира така, както си бе. На всяка цена автоматът трябваше да си бъде на място, вкъщи, когато Франсоаз и Патрик пристигнат.
Тя затвори магазина и изтича до колата си, все така паркирана пред църквата.
Като влезе в дюкянчето на господин Билард, тя най-напред забеляза своя автомат да стои върху тезгяха му. Около него имаше куп дружинки, зъбни колелца и други частички. Часовникарят го бе облякъл в дворцовия му костюм.
— Ще си го взема така — каза тя.
Господин Билард, който в момента поправяше някакъв часовник, вдигна своето състарено, дребно лице, усмихна се, свали лупата си и каза, като примигна:
— Почакайте!
Той взе едно ключе, пъхна го в гърба на човечето, завъртя го няколко пъти, като се вслушваше в скърцането на навиващата се пружина. И изведнъж Мадлен видя своя негър пушач да вдига на пресекулки ръката си и да допира до виолетовите си устни малка луличка с желязно капаче. В същото време от пеещата кутия тихо се разнесе тъжна, дрезгава песен.