Десет минути по-късно Мадлен беше вече зад волана. Вдясно до нея седеше Франсоаз, а зад гърба й Патрик. Без успех преровиха всички книжарници в Трувил. После се насочиха към Онфльор. Франсоаз беше много неспокойна.
— Необяснимо е просто, че в наше време във Франция трябва да се тича от град в град, за да се намери един руско-френски речник. Руският език е вече много разпространен…
— Но навярно не и в Калвадос! — каза Мадлен с лека иронична усмивка.
— Подиграваш се, Маду! Но и ти трябва да учиш руски. И каквато те знам, ще се увлечеш!
В Онфльор, в една книжарница на улица „Репюблик“, Франсоаз най-сетне откри толкова търсения речник. И веднага предложи да влязат в някое бистро, докато си разчете писмото. Тя съвсем не си даваше сметка, че това занимание няма да бъде така забавно за другите, както за нея. Те нахлуха в кафе-ресторанта срещу църквата „Сент Катрин“. Предвидила всичко, Франсоаз носеше в чантата си хартия и стило. Докато тя се мъчеше над превода, Патрик разлистваше „Синия пътеводител“, а Мадлен пушеше, загледана тъжно в дъжда, който се сипеше върху голямата дървена църква.
Най-после Франсоаз вдигна глава.
— Готово!
И зачете прочувствено:
— Нали е хубаво? — добави тя. — Не е от Пушкин, както предполагах, а от Лермонтов. Козлов е отбелязал автора в края. Ще се помъча да му отговоря на руски! О, разбира се, нещо съвсем просто!
Тя изписа чудновати думи върху своя лист, провери правописа им в речника, зачерква някои от тях, добави други и накрая се спря на един съвсем кратък израз. Мадлен се учуди на значението, което племенницата й отдаваше на това писмо и на отговора си: младите момичета са загадъчни…
— Какво му пишеш? — попита тя.
— Нищо особено: „Аз разбрах всичко. Благодаря“. И ще се подпиша.
Заедно с речника Франсоаз беше купила в книжарницата и една пощенска картичка с изглед от Онфльор. Тя преписа текста с особено старание и адресира картичката до Института за източни езици със забележката: „С молба да се предаде на адресата“. Щом като залепи марката и пусна картичката в една пощенска кутия, тя сякаш се върна на земята и запита непринудено:
— А сега накъде ще вървим?
Те обиколиха стария град, разгледаха музея „Буден“ и Музея на народното творчество, върнаха се на площада, заобиколен с тесни и високи къщи, покрити с плочки не само по покривите, но и по фасадите, обядваха в едно малко ресторантче близо до Комендантството. Рибата бе прекрасна, но така бавно им сервираха, че дори Патрик прояви нервност:
— Ако искаме да видим Лисьо преди мръкване, трябва вече да сме на път…
В Лисьо пристигнаха към четири часа следобед.
Вечерта, когато се прибраха вкъщи, Мадлен се чувствуваше отегчена от това туристическо препускане, но Патрик и Франсоаз сияеха: те бяха видели точно това, което трябваше да видят, бяха използували добре деня.
Нито той, нито тя бяха гладни. След студената вечеря Мадлен седна с младите пред камината, запали огън с дърва, постави на грамофона плочата с „Реквием“ на Моцарт и взе на колене ръкоделието си. Да слуша музика и да бродира с цветни конци — това бе най-приятното й занимание през зимните вечери. И Франсоаз сякаш се отдаде на това удоволствие, заслушана в пленяващата музика на оркестъра и хора. Обаче след пет минути Патрик прояви признаци на умора. Клепачите му трептяха неудържимо. В края на „Реквиема“ той каза:
— Малко съм изморен. Ако ми позволите, ще отида да си легна и ще почета.
Не след дълго и Франсоаз се прибра. Мадлен ги чу как трополят, всеки в стаята си, над главата й. После всичко в къщата затихна. Дъждът се стичаше по тъмните прозорци. От време на време вятърът разпръскваше пламъка в огнището. На бродерията едно цветче сякаш бе откъснато, обаче вдясно всичко бе завършено.
Мадлен се обърна към автомата, нави го, като че ли изпълняваше човешки дълг, за да му възвърне живота поне веднъж в деня. После го загледа как надига лулата си, клатейки рязко глава. С кръглите си очи, с изкривената си перука и с тоя блажен вид той й благодареше.
X
Жан-Марк вдигна очи от своя учебник, отпечатан на циклостил, и долови стъпките на Карол по коридора. Тя почука, влезе и каза с тон на суетна жена: