Той я загледа една секунда, онемял от разочарование и от злоба. После, превъзмогнал гнева си, каза:
— Добре, да тръгваме!
— Но няма нужда и ти да идваш с мене! Много добре мога да се прибера сама!
— Дума да не става!
Тя му благодари с усмивка. Той си помисли с отчаяние, че във втората част на концерта Владимир Виленщайн ще изпълни трите пиеси на Равел „Гаспар на нощта“. Карол бе вече сред разприказвалата се тълпа, която нахлуваше във фоайето. Той я последва, навел глава от съжаление.
В колата тя се оживи, сякаш отърсила се от задължението си да изглежда сериозна.
— Страшно съм гладна!
Той я погледна учудено.
— Но да! — продължи тя. — Та аз не съм вечеряла! Да идем ли да хапнем нещо в „Раул“? Прекрасен бар, на две крачки оттук, на улица „Марбьоф“.
Така значи! Накара го да зареже концерта, за да „отидат да хапнат нещо“ в „един прекрасен бар“. Той рязко подкара колата.
В един съвсем тесен локал, тапициран с червен плюш, десетина посетители, седнали около малки масички, разговаряха тихо и ядяха апетитни ястия. Карол си поръча печено сирене, специалитет на заведението — и настоя Жан-Марк да си поръча същото. Забравила ли беше, че той стана от масата в осем и половина? Започваше пак със своите истории! Мислеща само за себе си, тя считаше за естествено антуражът й да се приспособява винаги към нейните прищевки.
— Не съм толкова гладен, че да изям цяла порция — каза той и си поръча уиски с лед.
Тя му каза, че няма представа какво изпуска, а той се въздържа да й възрази, че е загубила много повече, като напусна концерта преди края. И все пак, когато видя препълнената чиния с голямо парче препечен хляб и върху него бухналото разтопено сирене със загорели корички, което лъхаше апетитно, устата му се изпълниха със слюнки. Карол му подаде едно парче с вилицата си. Той го захапа с края на зъбите си, хареса го и победен вече, направи знак на келнера да му донесе същото.
— Бях уверена, че ще се предадеш! — каза тя със смях.
И скоро, като ядеше срещу нея на тази толкова малка и ниска масичка, с лакти към тялото и с наведени рамене, Жан-Марк почувствува за пръв път някакво вътрешно облекчение. Лошото му настроение се изпаряваше, без сам да разбере точно защо. Може би защото имаше вкус към хубавите неща и затова не можеше дълго време да стои намръщен пред една толкова елегантна жена. Грижливо подбраното съчетание на роклята и бижутата с очите и маниерите й изпъкваше в този малък кадър по-добре, отколкото в театъра. Тук цялото му внимание бе съсредоточено само в Карол. За три седмици парижки живот загарът от зимното спортуване беше станал така нежен, че придаваше на кожата й особен златист оттенък. Бледата светлина на лампите омекотяваше скулестото й лице и правеше очите й по-дълбоки. Тя започна да обяснява на Жан-Марк защо не може да изслуша докрай един концерт и това, което казваше, не бе глупаво.
— Същото става и когато разглеждам някой музей — продължи тя. — Отначало се увличам, поглъщам всичко с чувство; но постепенно започвам да усещам, че повече не мога да издържам; отегчителни ми стават и формите, и цветовете и тръгвам към изхода.
— Не само ти се отегчаваш бързо — каза Жан-Марк. — Трябва обаче да се пребориш, да обуздаеш нетърпението си…
— Бих го направила навярно, ако имах добра памет. Но аз нищо не мога да запомня. Този концерт ме разтресе, но утре ще забравя пиесите, които чух. Завчера в галерията на улица „Мазарини“ видях една хубава картина, която много ми хареса. А ето че сега не мога да си спомня името на художника. Просто съм отчаяна, уверявам те…
Тя изглеждаше искрено огорчена.
— Какво представляваше картината? — попита той.
— Пейзаж с увехнала зеленина под ясносиньо небе…
— С бели къщурки на преден план, а от двете страни на пътя големи бурени, превити от вятъра.
— Да.
— И аз забелязах тази картина — каза той весело. — Тя е на Леополд Нузил. Той е страшен!
Лъч на радост, дори на благодарност, блесна в очите на Карол и Жан-Марк се развълнува от този комплимент.
— Щастлива съм, че понякога вкусовете ни съвпадат — каза тя, като понаведе малко глава към него. — Но учудвам се, че ти, който толкова много обичаш изкуството и литературата, си избрал да следваш право!
— Освен това аз се подготвям допълнително за лисансие по литература.
— Допълнително, както казваш. И все пак главното за тебе е правото!
Необходимо е, защото трябва да поема работата на баща си!