Тя хвърли мидите й с гръб към вятъра пое обратния път. Краката й леко затъваха в мокрия пясък. Върна се с колата, влезе вкъщи, натъпка багажа си. Излезе отново навън облечена по градски и с чадър в ръка. Два пъти превъртя ключа на външната врата, захвърли куфара си върху задната седалка на колата, хвана решително кормилото и потегли в дъжда. По пътя за Париж тежки камиони, подгонени от проливния дъжд, се движеха в колона. Тя успя да ги задмине един след друг, като напредваше в права линия. И започна да мисли само за Франсоаз.
II
Много типичен е този шум на дъжда върху листата на банановите дървета. Монотонното барабанене, което продължава от три дни, притъпява ума като някакво злокобно заклинание. Застанал на прага на колибата, Даниел се мъчи през водния екран да види тропическата гора, в чиито тайни се е заклел да проникне. Изведнъж поройният дъжд спира, небето се изяснява, пейзажът се отърсва от парната баня и се очертава. Бързо една закуска от ориз и захарна тръстика преди тръгването. Ето, там-тамите и хлопките ехтят в далечината. Това е сигналът. Колоната тръгва начело с водач, черен атлет с къса поличка от суха трева. С меча си той проправя път в девствената гора. Падат разсечени лиани, дано не са змии. Даниел стъпва в тресавище, пълно със загнили листа, ларви и кал. От всички страни се разнасят пронизителни крясъци на пискливи птици, кикотения на маймуни, ръмжене на диви зверове.
— Ейглетиер, повторете това, което казах!
От недрата на Африка Даниел поглежда отчаяно плешивия, бледен и тъжен мъж, който иска да го изпита.
— Ясно е, че не сте слушали! — продължава преподавателят по математика. — А всъщност вие би трябвало да удвоите вниманието си, защото нямате влечение към математическите науки. Не се учудвайте, ако бъдете наказан следващия четвъртък.
Даниел не се чувствуваше вече с колониална каска. Другарите наоколо му се смееха. Нямаше защо да им се сърди. Малко преди това, в часа по география, те бяха толкова мили към него! Ще им бъде благодарен през целия си живот, че го избраха заедно с Лувие да ползува за пътешествие стипендията „Зелиджа“. Всичко стана според правилника, чрез тайно гласуване. Той беше произнесъл пред тях малка реч, за да обясни какво го привлича в Африка, и още в първия тур на гласуването получи мнозинство. Наистина най-добрият му приятел Дебюке агитираше за него от две седмици. Как да му се отблагодари? Ще му донесе един амулет от Брега на слоновата кост. Всъщност той желаеше да проучи Брега на слоновата кост. Според думите на най-меродавните автори там имало още неизследвани области, където въпросите на честта още се уреждали с отровни стрели. Посещавайки тези диви места, човек трябва да извърши двойно пътешествие — в пространството и във времето. Само като помислеше за това, Даниел излиташе в облаците. Вкъщи брат му и сестра му се присмиваха на лудостта, баща му не казваше нито да, нито не. Налагаше се да бъде убеден по спешност. Без неговото писмено разрешение той нямаше никакви изгледи за успех. Даниел съжаляваше, че в очите на профаните — какви ограничени хора! — предстоящият му зрелостен изпит е по-важен от експедицията, за която се готвеше. Сега, след като е посочен от другарите си, той трябва според правилника да представи до втори януари проект за маршрута си и обяснения за избраната от него тема. От всички седемстотин и двадесет проекта, предложени от абитуриентите, журито ще подбере триста и техните автори ще получат по една малка стипендия за пътуването и по едно препоръчително писмо, преведено на пет езика. Като се върнат от обиколката, всички ще представят във фондацията подробен доклад за направените проучвания, подкрепен със снимки и рисунки; най-добрите доклади ще имат право на една втора, по-голяма стипендия за ново пътешествие.
Скрил се зад гърба на своя приятел, Даниел се наведе над джобния си атлас, разтворен на Африка. Беше вече очертал пътя си с червен молив: Париж, Марсилия, Алжир, Казабланка, Дакар, Конакри, Абиджан… Задача: здравните условия на африканците извън големите селища. Разбира се, това беше много претенциозна тема за един завършващ лицей ученик, който нямаше и най-елементарни понятия от медицина. Но макар и да съзнаваше, че въпросите, които искаше да проучи, надхвърлят сегашните му познания, Даниел разчиташе, че на място, когато ще се пече на ръжен, ще съумее да се справи — въодушевлението ще замести науката. При положение че неговият проект бъде одобрен, той ще замине веднага след матурата — издържал или скъсан, това няма значение! — тоест на всяка цена още в началото на юли. Сега сме едва ноември! Седем месеца в очакване! С примирение той даде ухо на обясненията на алгебричните формули. Знакът на производната. Значението на измененията на функцията x от y. Черната дъска беше покрита с тебеширени числа. Човек би помислил, че това е тълпа от негри, които въртят бялото на очите си. А дъждът продължаваше да се лее зад мръсните прозорци в двора на лицея, над островърхите колиби, върху девствената гора, върху пълното с мляко с кафе блато, в което се гмуркат хипопотами. Най-после в четири часа следобед училищният звънец отне думата на учителя и отпрати Африка в мъглите. Четиридесет ученици се спуснаха към вратата така, както пътниците на потъващ кораб се хвърлят към спасителните лодки. Дебюке настигна Даниел в коридора и го тупна по рамото.